Вие максимум полагате усилия, за да укрепите семейното си благополучие, но не се получава. Може би правиш нещо не както трябва. Ето някои прегради, които може би те спъват.

Ние винаги искаме да ни разбират и понякога да ни съжаляват. Иска ни се да намерим виновник за всичките си беди. Например, ако сте жена имате малка възможност да направите кариера. Ако е пълна, всички я гледат накриво и не искат да я вземат на работа. Ако една жена е омъжена и има и деца, тя не се взима на работа, защото децата често боледуват. Ако не е омъжена дава й се нископлатена работа и е много заангажирана. Какво да правим?

Спри да се оплакваш и започни да действаш. Достатъчно сте плакали, време е да поработите. Не си доволен от работата си, овладей нова професия, която ти допада.

Не сте ли забелязали, че скъперникът плаща два пъти?

Става дума не за разумната спестовност, а за патологичната алчност. Това търсене на отстъпки, спестяване на доброто хранене….влошава здравето ти. Към икономиите трябва да се подхожда внимателно. Истински обезпечените хора са готови да платят за нещата реалната им стойност. Оценявайте възможностите и не икономисвайте там, където няма смисъл.

Желанието за бързо получаване на блага е път към финансова пропаст. Хората, които искат „сега на момента“, не могат да разберат, че ако си намерят работа със средна заплата в солидна компания, след време ще получат много повече. Такива хора пренебрегват образованието и отдават предимство на неквалифицирания, но добре платен труд.

За да събереш богата реколта, трябва да посееш. Ако искаш да изкараш добър плод, трябва да обработваш земята. Работи в перспектива и не жали силите си в труд и добиване на знания.

Времето е пари.

Неудачникът не цени времето си, но и това на другите. Дните, часовете и минутите се изнизват край него, като пясък през пръстите му. Този човек ще загуби много време, а от там и добри възможности. Може би трябва да си дадеш сметка за какво отива времето ти, за да станеш по-добър негов стопанин.

Чувала съм някой да се оплаква: „Не ми харесва това, с което се занимавам“.

Има много неща, които не са ни приятни. Не става въпрос за миенето на съдове или необходимостта да ставаш на разсъмване, а за това, че човек ходи на работа, която не обича или мрази бизнеса, с който се занимава.

Ако твоята работа не ти доставя удоволствие, преразгледай своите виждания за живота и прави това, което те удовлетворява.

Не казвайте, че на съседа му е по-добре.

Завистта е лошо чувство То усложнява общението с околните и подтиква човека към постъпки, които не съответстват на финансовото му положение. Приятелят ми има кола, а аз нямам. С какво аз съм по-лош от него? И не преценявайки възможностите си, човек прибягва до кредит, който по-късно не може да изплати. Не е време да се парадира сега със скъпи вещи.

Завиждай само на себе си! Погледни в огледалото. Нима не си красив и умен? Ти и без диаманти сияеш като звезда.

Ако искаш да си създадеш врагове, вземи пари на заем.

С парите взети на заем не можеш да си купиш добро име, репутация на щедър човек, не можеш да получиш добро отношение, нито чиста съвест или чувство за собствено достойнство

Ще трябва да се научите да казвате „не“, ако не на всички, то поне в някои ситуации.

Всички тези правила са прости и отдавна известни, единствено трябва да се приложат на практика.

В Германия се е появил нов пясъчен остров с размери приблизително равни на 25 футболни игрища. Той се намира на 24 километра от германската провинция Шлезвиг-Холщайн в Северно море, в резерва Ватенмир. Площта на острова достига 14 хектара, а височината му 4 метра.
Експертите вече са пресметнали, че територията на Германия се е разширила с повече от 100 хиляди квадратни метра. Даденото явление не е рядкост. Но за първи път е фиксиран случай, когато част от сушата се появява край бреговете на Германия.
Такива пясъчни острови се образуват в плитчините от наноси на пясък. Те изведнъж се появяват и също така внезапно изчезват, затова картографите не бързат да ги отбележат на картата.
На острова са се появили голям брой гъски, чайки, патици, гаги, соколи и други птици, които имат свои гнезда и отглеждат малките си. За това острова е наречен Птичи. На територията му има вече 49 вида растения, основно от които е пясъчния овес.
По време на ежегодното прелитане до резервата остават около 20 милиона птици. Важна роля за съществуването на парка е запазването на популацията от тюлени. Островът не се е появил внезапно, а е израснал за период от десет години. В последно време той се е увеличил и очертания му са ясно видими.
Растенията все още не са развили гъста коренова система и не изпълнява функцията за укрепване на пясъчните дюни. Ако се надигне силна буря, за една нощ вълните ще го размият. Но има надежда, че с течение на времето островът ще се укрепи и ще бъде в състояние да посреща туристи от всички краища на света. В този район от 2010 г. се наблюдава бързо развитие на екологичния туризъм.

Това племе живяло някога навътре в либийската пустиня.
Западният вятър пресушил водата в съдовете им. А тази вода толкова трудно
са я събирали.
Останали без капка вода.
Насалите обявили война на вятъра и потеглили да го победят.
Вятарът задухал и ги покрил с пясък.
Те били погълнати и тогава насамоните завзели земята им.

Разумният човек още от древни времена е строил пътища, за удобство при своето придвижване.
Какви ли не покрития са използвани за тези пътища: камък, дърво, пясък, кирпич, асфалт.
Но за автомобилните пътища в Европа може да се измисли нещо по-добро!
Съществува такъв проект Solar Roadways, при който всички пътища ще бъдат оборудвани със слънчеви панели, които ще образуват огромна мрежа от слънчеви електростанции.
Вдъхновители на тези идеи и тяхната разработка са американските инженери Скот и Джулия Брюсоу.
В този проект има големи плюсове.
Традиционните електростанции ще останат в миналото. Други ще осигуряват самоочистването си от снега и леда.
Пътните знаци ще станат интерактивни и управляеми. Надписите ще се осветяват и при необходимост ще се променят.
Ще настъпи ерата на електромобилите, които ще се зареждат от пътищата.

Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.