Posts Tagged ‘пътник’
сряда, юли 22nd, 2020
Групата се изкачваше към върха. Пътеката бе стръмна.
Поради ентусиазма и умората едни бяха по-напред, а други значително изоставаха.
Камен се катереше някъде по средата и философски разсъждаваше:
– Животът е едно стръмно изкачване….
Той чуваше насърчителните викове на тези отпред:
– Не се предавайте! Давайте нагоре!
И му ставаше добре на сърцето.
– Човек трябва да има много сила и твърда походка, за да достигне върха, – продължи разсъжденията си той.
Докато се изкачваше, хоризонта пред него се разширяваше.
Той гледаше и се възхищаваше на това, което виждаше от височината, до която бе достигнал. За това махаше на тези, които бяха след него, да побързат, за да се насладят и те на очарованието, което го бе обзело.
Ако сте изпреварили другите „извикайте“ ги. Това ще им предаде смелост да си проправят път по скалистата пътека.
Когато намалее вярата на някой и „маслото“ му е почти свършило, издигнете глас и насърчете уморения и изтощен пътник, за да го предпазите от падение.
Споделете вашите борби по стръмната пътека и как Господ ви е помогнал в бурите и ви е спасил от големи опасности.
Tags: борба, вик, височина, връх, вяра, група, ентусиазъм, живот, масло, опасност, очарование, падение, път, пътека, пътник, смелост, сърце, умора, хоризонт, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Извикайте
вторник, декември 3rd, 2019
Даниела притеснена се качи в самолета. Тя водеше за ръка тригодишната си дъщеря и отчаяно се опитваше да я успокои, защото малкото момиче я удряше и плачеше. Вероятно се плашеше от голямата метална птица в чийто търбух влизаха.
А с другата ръка тя притискаше до гърдите си увито в одеяло бебе.
Младата жена стана още по-неспокойна, когато се събуди и четиримесечният ѝ син, който започна да плаче. Беше огладнял.
Пътникът седящ до Даниела погледна съчувствено младата майка и ѝ предложи:
– Дайте да поддържа бебето, докато сложите колана на дъщеря си.
Момиченцето приковано на седалката, се огледа изплашено. Мъжът се усмихна на детето, извади една книжка и каза на момиченцето:
– Я да видим какво има тук? Ето ти моливчета. Можеш ли да оцветиш тази картинка?
Детето радостно протегна ръка, взе моливите и тихо каза:
– Да.
Докато малката прехапала долната си устна съсредоточено драскаше по листа на предоставената ѝ книжка, Даниела успя спокойно да нахрани сина си.
„Какъв учтив и приятен човек, – помисли си Даниела. – Само Бог ми го е изпратил. Бях в такава ситуация, че можех всеки момент да избухна в плач и да се потопя в отчаяние, когато този мъж се намеси и ми се притече на помощ“.
Когато преживяваме огромната Божия доброта, нека потърсим умишлено възможност да извършим добро дело за някой друг човек.
Tags: бебе, Бог, възможност, гърди, дело, дете, доброта, дъщеря, жена, картинка, книжка, колан, лист, майка, молив, момент, момиче, мъж, одеяло, отчаяние, плач, помощ, птица, пътник, ръка, самолет, седалка, син, ситуация, търбух, устна, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Добрата възможност
събота, юни 29th, 2019
Слънцето силно препичаше. Само едно малко бяло облаче се бе отделило някъде от събратята си. Така заблудено и неориентирано се носеше из небесната шир.
Изведнъж то се поспря и се ослуша внимателно. Долавяше съвсем слаб звук:
– Жадна съм! Искам да пия.
Бялото облаче се огледа и забеляза малка слаба фиданка, която агонизираше и береше душа от жажда, поради сушата обхванала земята.
– Малко дръвце, как мога да ти помогна, – съчувствено каза облачето. – Аз все още не съм наедряло достатъчно. Сега тепърва набирам сили, за да излея на земята значителен по количество дъжд.
Вече изпадайки в несвяст, фиданката стенеше:
– Искам да пия! Жадна съм! Умирам …..
Облачето се съжали, застана над умиращото дръвце и изля всичко без остатък от себе си.
Минаха години.
Младата фиданка се превърна в голямо и красиво дърво.
И когато някой пътник търсеше закрила от палещите лъчи на слънцето или от бурния вятър премесен със ситен дъжд, то го приютяваше.
А листата му нежно шумоляха и от най-лекия порив на вятъра разказваха:
– …… то бе едно малко бяло облаче. Искаше да порасне и да излее много дъжд на земята, но пожертва себе си, за да спаси изгарящата от жажда фиданка, която се превърна в силно и едро дърво, …….. каквото съм сега.
Tags: вятър, душа, дъжд, дърво, жажда, звук, земя, количество, листа, лъчи, несвяст, облак, остатък, порив, пътник, сила, Слънце, суша, събрат, фиданка, шир
Posted in приказка | Коментарите са изключени за Саможертвата
четвъртък, април 18th, 2019
Достолепов обичаше да се присмива на хората, които вярват в Бога. Самият той твърдеше:
– Аз съм атеист – и се гордееше с това.
Веднъж той пътуваше с влака до едно неголямо селище. Щеше да изнася поредния си доклад.
Влакът спря на една малка гара и Достолепов излезе в коридора на влака. Там един от пътниците беше запалил цигара, а кондукторът му направи забележка:
– По-добре не пушете тук. В това село живеят християни и ако видят какво правите, няма да ви се размине лесно …..
Достолепов чу препоръката на кондуктора и реши да се пошегува с някой от местните. Когато един мъж приближи към влака той му подвикна:
– Кажете ми къде е тук пътя към ада?
Мъжът изобщо не се смути, погледна солидния господин и спокойно отговори:
– Вървете напред и никъде не се отклонявайте! Нищо не променяйте в живота си и за нищо не се разкайвайте. Така ще пристигнете навреме там, а може и по-рано.
Достолепов се изчерви. Челото му се покри с капчици пот. Той извади носната си кърпа и притеснено се обърса.
„Дали като свърша с доклада си, да не се пъхна набързо в някоя църква, да запаля свещ и да поискам прошка от Господа? – помисли си той. – Ами ако Той наистина съществува и аз съм се отправил към ада?!“
Tags: ад, атеист, Бог, влак, гара, Господ, господин, доклад, живот, забележка, капчици, кондуктор, коридор, кърпа, мъж, пот, препоръка, прошка, път, пътник, свещ, селище, село, хора, християнин, цигара, църква, чело
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Неочаквано откровение
петък, април 12th, 2019
Представители на различни професии имат свои особености. Какво ли не прави човек, за да има успех и късметът му да не изневерява.
Но най-суеверни сред професионалистите, се оказват може би космонавти! Това е една от новите професии, но рисковете и опасностите при нея са много големи.
Да, космонавтите са смели, мъжествени, волеви, интелигентни, трудолюбиви, … но все пак са и обикновени хора. И нищо човешко не им е чуждо.
На 25 март 1961 г. предстоеше стартирането на петият космически спътник с куче и манекен на борда.
Преди полета на първият космонавт оставаше малко повече от полови месец. Но за това знаеха малцина, напрегнати изпълнени с ентусиазъм и с не малка доза страх от предстоящия експеримент.
Юри Гагарин заедно с останалите кандидати от първия отряд, бяха дошли на космодрома, за да присъстват при пускането на спътника.
Това беше петият космически спътник, но той беше съпровождан с много надежди, трепет и безпокойство, както и всеки от предишните четири. Всичко се концентрираше върху нови задачи, въпроси и цели.
Гагарин погледна кучето, на което му предстоеше да полети и попита:
– Как се казва?
– Късмет, – беше отговора.
– Е, късметът няма да ни обърка плановете! – Засмя се Гагарин. – Нека да го наречем Звезда!
Така четирикракият пътник на петия космически спътник, излетя с това символично име.
А колкото до късмета, за космонавтите никога не е бил излишен ….
Tags: безкокойство, борд, въпрос, доза, експеримент, ентусиазъм, задача, име, кандидат, космодром, космонавт, куче, късмет, манекен, месец, надежда, опасност, особеност, отговор, отряд, план, полет, представител, професионалист, професия, пътник, риск, спътник, страх, трепет, успех, хора, цел, човек, Юри Гагарин
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Звезда