Ина бе остроумно и бързо схващащо момиче, а бе само на 10 години.
Един ден тя отиде с дядо си Дечо на пазара. Там старецът купи една кофа с големи и хубави ябълки.
Трябваше да се приберат с трамвая. Когато купуваха билети, на Ина и направи впечатление надписа, който бе там, за това попита дядо си:
– Защо цената на превозвания багаж е двойна спрямо тази за пътника?
Дядо Дечо само се усмихна в гъстите си мустаци и нищо не каза.
Качиха се в трамвая и потеглиха към дома.
Минаха няколко спирки и в трамвая се качи контрольор, яка набита жена със злобно изражение на лицето. Предстоеше проверка на билетите.
Ина и дядо ѝ дадоха два билета, по един за всеки.
Контрольорката се втренчи в кофата с ябълките и каза:
– Човече, а тази кофа, тя заема много място. Виждате, че трамвая е пълен, така че трябва да платите за кофата като багаж.
Дядо Дечо я погледна неразбиращо, мислейки, че това е някаква шега. Но тя не се успокои:
– Платете за багажа или ще ви глобя!
Обстановката стана напрегната. Целият трамвай притихна.
Около Ина и дядо ѝ се освободи достатъчно пространство, за да могат и другите да видят, какво става.
Дядо Дечо сериозно се замисли и чувствайки, че работата става сериозна, бързо се наведе над кофата и започна бавно да прехвърля ябълките от кофата в пазвата си.
След няколко минути я изпразни. Добре, ябълки ги нямаше, но кофата?! Дали е пълна или не, тя заемаше място.
И хората започнаха да се побутват:
– Горкия старец!
– Как ще се измъкне от това положение?
– Не бива така!
– Какво се е захванала с човечеца?
Дядо Дечо в такива случаи не губеше самообладание. Той взе празната кофа и я нахлупи на главата си.
След това се обърна към контрольорката и попита:
– А за шапката, трябва ли да доплащам?
Целият трамвай се разтресе от смях.
