Борис бе доста възрастен. Отдавна се бе пенсионирал. По здравословни причини трябваше да се откаже от шофирането.

Живееше сам.

– Въпреки всичко, се нуждая от помощ, – споделяше той с приятели. – Трябва да взема покупките си, да купя от аптеката лекарства, а в неделя някой трябва да ме закара на църква.

Борис обичаше дните в дома си.

– Наслаждавам се на безплатна музика за поклонение онлайн и библейско преподаване по телевизията през целия ден.

Той прекарваше дните си заобиколен от Писанието, молитва и хваление.

Навиците, които поддържаше, бяха резултата от това, къде бе засадено сърцето му.

Намерил благоволение в Бога, Борис се наслаждаваше на Неговата истина. Често размишляваше върху нея, за това не следваше бунтовния модел на този свят.

Трудности има всеки, но живот установен в пътищата на Господа “ е като дърво, посадено край водни потоци. . . чийто лист не повяхва“.

В зависимост от сезона на живота ни не винаги сме в състояние да прекарваме повече часове на ден в изучаване на Библията.

Въпреки това, Исус засища всеки, който е жаден, който дойде при Него, а Светият Дух изпълва Неговите последователи като река.

Можем да натопим сърцата си в живата вода чрез хваление и разсъждение върху Писанието, а също и чрез грижа за другите, говорене с Бог, докато работим или молим за прошка, когато сбъркаме.

Следвайки Божията мъдрост, ние поставяме сърцата си в плодородна почва. Този живот се нарича праведен и Бог бди над него.

Петко още таеше отмъщение за най-грозните моменти, които бе преживял в живота си. Това замразяваше погледа му и той постоянно си представяше жестоките картини от миналото.

Приятелят му Слави един ден го попита:

– Това непрекъснато напомняне на преживяването, ще те направи ли по-добър?

Петко усещаше, че това го унищожава, но упорстваше:

– Не смятам, че Бог ще се справи по-добре от мен с това. Той може да наказва твърде малко или много бавно. За това взимам този въпрос в моите ръце.

– Чуй, – съветваше го Слави, – на Бог принадлежи възмездието. Само Той може да определи точните присъди. Отмъщението е Негова работа. Остави враговете си в Божите ръце.

– И какво да простя и да ги оставя ненаказани?

– Прошката не е одобрение на това, което са ти направили. Можеш да мразиш, начина, по който са злоупотребили с теб, но не позволявай на омразата да те погълне.

Години наред Емил се бореше със зависимостта си.

Той често си повтаряше:

– Как мога да бъда достоен за Божията любов?

Продължаваше да ходи на църква, но усещаше, че съществува непреодолима пропаст, която го държеше далеч от Бога.

И все пак, когато Емил се молеше искрено за нещо, Бог му отговаряше.

Той също изпрати хора, за да го насърчат и утешат в трудни времена.

След няколко години Емил осъзна, че Бог постоянно му помагаше и показваше, че винаги го е обичал и се е грижил за него, тогава той започна да се доверява на Божията прошка и любов.

– Сега знам, че ми е простено и мога да се приближа до Него, въпреки че все още се боря със зависимостта си.

Независимо дали сме безпомощни жертви на обстоятелствата или се борим с последствията от собствения си грях, Бог ни открива Своята любов непрекъснато.

В Своята милост и благодат Той ни привлича обратно към Себе Си.

Обърнете се към Него. Следвайте Го и продължавайте да ходите с Него всеки ден.

Донка бе непоносима. Особено сутрин.

Тя крещеше и викаше на децата си и съпруга си за всяко малко нещо, което я дразнеше.

Никой в къщи по това време не знаеше какво ще я разстрои. За това гледаха да я избягват, защото гневът ѝ се сипеше като лавина над главите им.

Като се умореше да вика, тя сядаше и казваше:

– Това е от лошото кафе, което пих тази сутрин. За това не бях на себе си.

„Лошо кафе“ нима това извинение може да се използва за грозното поведение?

Е, то може да бъде „уморен съм“, „под стрес съм“ или някое друго уникално оправдание.

Но не ли по-добре да си признаете грешките и да поискате прошка от тези, които сте наранили?

Дичо днес срещна един бездомник. Той му даде последните си пари и му каза:

– Исус те обича. Той наистина те обича.

Малко по-късно Дичо бе блъснат от кола.

Той искаше да достигне до повече хора, така че в един неделен следобед, опитвайки се да помогне на човек в нужда, Бог му даде начин да достигне до света.

Въпреки, че Дичо не бе проповедник, той се стремеше да разказва на другите за Исус.

Единствената му цел бе изпълни задачата, която Господ Исус му даде. Да свидетелствува за добрата вест и за Божията благодат.

Добрата новина за прошката и новия живот в Исус е твърде добра, за да не я споделим с другите.

Някои вярващи са по-умели в обяснението на Евангелието от други.

Но с помощта на Светия Дух всички, които са изпитали променящата живота им сила, могат да разкажат своята история за Божията любов.