Никаква логика не може да се намери в любовта На практика всички знаем, че солта е солена или меда е сладък, но когато говорим за любовта, откриваме, че желаната от някого личност, може да е съвсем отблъскваща за някой друг.
Защо е така не знаем, но нали не разбираме и слънцето, което ни осветява и кара плодовете и зеленчуците да растат. Не знаем как расте плода в утробата на майката.
Не можем да проумеем любовта, но нали не знаем как храната се превръща в плът и кръв от тялото ни и все пак не спираме да се храним, само защото не разбираме този процес.
Неразбираема, непонятна, привидно абсурдна, такава е любовта.  И все пак на този свят няма нищо по-велико от нея. Наистина не съществува нещо по-чисто, по-благородно, по-радостно и по-красиво от обичта.
За това не трябва да се учудваме, че когато Соломон, мъдрия цар, искал да намери точни думи, с които да изрази отношението между Бог и Израел, е употребил тези за прегръдки, целувки и милувки, които си разменят мъжът и жената.
Любовта е създала този свят и като е увековечила нашия вид, е избрала един съвсем различен начин от този на пернатите или люспестите животни.

Учени от Университета на Северна Каролина  изучавали на молекулярно ниво процеса на превръщане на цеулозата в биотопливо и други полезни вещества. Неочаквано откритие може да помогне в създаването на високотехнологична трансформация на евтина биомаса, като дървесни отпадъци в гориво..
Целулоза е най-често срещаното органично съединение на Земята. Това е основният структурен компонент на клетъчната стена на растенията, който може да бъде превърнат в много полезни продукти, включително и в течни горива за автомобили и самолети.
С помощта на суперкомпютър в Питсбъртския суперкомпютърен център по химия могли да разберат какво се случва на молекулярно ниво в процес на бързо нагрята дървесина при отсъствие на кислород. Този високотемпературен процес се нарича пиролиза и се явява основен способ за преработка на целулоза в биотопливо. Проучването може да доведе до по-рентабилно производството на гориво от биомаса.
Факт е, че голяма част от  на дървесината се съдържа в цеулозата, която представлява  верига от прости захари – глюкоза. Първо учените детайлно изучили структурата на механизма на разпада на глюкозата при нагряване. За тяхна изненада, се оказало, че водните молекули и дори самата глюкоза може да послужи като катализатор за разграждане на глюкозата. Изчисленията показват, че продуктите на пиролизата D-глюкоза, D-фруктоза, захароза и целулоза са различни, а елементарните реакции са идентични и се различават само в съотношението на компоненти. Познавайки този процес учените могат лесно да прогнозират, ефективността на извличане на енергия от различни видове дървесина, растящи на различни типове почва.

Доста често сме чували, че човек трябва да пие достатъчно вода. Половината от населението на света не страдат поради липса на вода, а липса на знания за нуждата от чиста питейна вода.
Водата за тялото е извор на младостта.
Процеса на стареенето на организма е свързан с недостиг на количество течност в клетките. С възрастта чувството за жажда се притъпява. Количеството вода в организма намалява и тялото буквално изсъхва. Ето защо, по-възрастните хора трябва да имат това пред вид.
Нашето тяло съдържа 40 литра течност. С помощта на течностите клетките на организма се обезпечават с микроелементи и витамини. Водата подхранва междупрешлените дискове, създава амортизиращи подпори за ставите. Тя е нужна за съгласуването и функционирането на сърдечно-съдовата и нервна система.
Колко вода трябва да пием?
Всеки знае стандартната норма – 2 литра на ден, за хора със средно тегло 70 килограма. Ако вашето тегло надвишава тези стандарти, сметнете по 30 мл. течност на килограм.

Екип от изследователи на Мичиганския университет са открили бактерия Cupriavidus metallidurans, която превръща токсичното течно вещество хлор в злато.
Учените са създали малка фабрика, където с помощта на преносимият стъклен биореактор и бактерии получават благородния метал.
Браун и Кашвефи са хранили бактериите с големи количества хлорид и след седмица получили самородно злато. Възможно е такъв процес да става и в природата.
„Ние се занимаваме с микробна алхимия, превръщайки нещо не много ценно в твърд благороден метал“, – споделя един от учените.
За съжаление, експериментът не може да се възпроизведе в големи мащаби, тъй като е нерентабилен.
Учените смятат, че тяхната работа трябва да се използва за разрешаване на въпросите на околната среда, а не на алчността и икономиката.

Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.