През 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарели открил на Марс мрежеста структура от линии, които нарекъл с думата „canali“.

На италиански език това може да означава както такива с естествен произход, така и изкуствени.

При превода на английски бил употребен терминът „canali“, който се отнася за изкуствени обекти.

Това е провокирало появата на множество теории и литературни произведения за високо развити цивилизации на Червената планета.

По-късно било доказано, че тези канали били оптическа илюзия, причинена от несъвършенствата на телескопите по това време.

Истинските произведения на изкуството не винаги са разбираеми за всеки.

Съществуват наистина невероятни, удивителни и странни произведения на майстори, който се харесват на публиката.

Ето и едно от странните произведения на изкуството, с което искам да ви запозная днес.

Някога виждали ли сте лист направен от човешки косъм?

Шереос Джанин създава такива предмети, използвайки човешки косъм, като шие, усуква и ги свързва заедно.

За да свърже косъмчетата, Джанин използва водоразтворими материали.

Това произведение е сформирано въз основа на приказки, които Дж. Р. Р. Толкин е измислил за своите деца.

Книгата е преведена даже и на латински.

В началото на 1940 г е имало план тази книга да се публикува в Германия, но цензурата на Третия райх поискала потвърждение от автора, че той няма еврейски корени.

Толкин отговорил: „Съжалявам, че нямам никаква родствена връзка с този талантлив народ“. За това книгата е преведена на немски език едва през 1957 г.

През 1965 г книгата е публикувана в САЩ с меки корици. Илюстраторката Барбара Реминтънг не могла да прочете книгата. Поради тази причина на корицата тя нарисувала лъв, щраус и дървета с луковични плодове.

Произведенията на изкуството са като на снимка, при когато се използва обектив и химия. На нея се отпечатва играта на светлината и сянката…

Ето през такава призма пречупва реалността всеки творец. Той преработва действителността, отразявайки всеки фрагмент, който попадне в полезрението му, в зависимост от своята чувствителност към света.

„Печалта на духа“ е странно словосъчетание. Може би това е свързано с  копнежа и очакването в сърцата на много хора. Писателят е свръхчувствителни клетка в социалния организъм. Това е първата клетка, която реагира на отровните неща, които вредят или повреждат човечеството.

„Печалта на духа“ е основния лайтмотив, витаещ в атмосферата на произведенията на изкуството: песни, книги, картини, … нещо вътре в хората е в плен, очаквайки избавление.

Животът не отива отвъд границите на времето и пространството.

Но има една рядка категория креативни хора, които са успели да се измъкнат от пределите, преодолявайки „печалта на духа“.

В техните произведения се чувства нещо особено, самият живот, за който не се е говорило до сега. В техните разкази няма тщеславие, нищо се стига до успокоителното „всичко ще бъде наред“. Те са като лампи на тъмно място.

Светлината, излъчвана от тях, е повече от всичко друго, за всички от малки до големи. Те осветяват тесния проход надалече в суматохата.

Спомням си думите на Христос: „Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа“.

Равел току що завършил новото си произведение, започнал развълнувано да разказва на приятелите си за него:

– Очевидно сте много доволен и навярно смятате, че това, което сте написали ще има успех, – казал един от слушателите.

– Не се наемам да давам оценка, но все пак се надявам, че това е така, – казал Равел. – На моя готвач много му харесва, а това е добър признак.