Външността на Диди имаше характерните особености на вроденото ѝ заболяване. Поради това, че другите деца ѝ се присмиваха, тя израстна болезнено чувствителна и се затвори в себе си. Но въпреки всичко тя можеше да се превърже към някой, който я обича истински.

За нея се грижеше баба ѝ. Тя я взела, след като родителите  катастрофирали. Тогава била само на 3 годинки.

Диди обичаше природата и много часове прекарваше сред нея. Не познаваше буквите, но много обичаше някой да ѝ чете. Тя проваляше всички психологични и неврологични тестове. Вярно е, че имаше неща, които не ѝ достигаха, но беше хармонично и уравновесено дете. Беше очарователна и същевременно непълноценен човек.

През зимата умря баба ѝ. Тя страдаше и много плачеше.

Веднъж я посети жена, която искрено съчувстваше на това малко създание, отритнато от света. Преди тя често разговаряше с баба ѝ, когато ги срещнеше навън, а на малката даваше различни лакомства.

Диди я прегърна и се разплака:

– Защо си отиде? – извади кърпичка от джобчето на престилката си и попи влагата замрежваща очите ѝ. – Плача не за нея, а за себе си. С нея всичко е наред, тя е във Вечния си дом.

След дълга пауза, продължи да излива мъката си:

– Студено ми е, но това не е от времето. Зимата е вътре в мен, хладна като смъртта. Баба беше част от мен и когато тя умре, част от мен умря с нея.

Погледна към заснежения прозорец и тихо, почти напевно продължи:

– Сега е зима. Аз съм мъртва, но скоро ще дойде пролетта.

Изцелението на скръбта ѝ протичаше бавно, раната от загубата постепенно започна да се затваря. А за това много помогна сестрата на баба ѝ и хората, които съчувстваха на Диди и я посещаваха.

Има нещо привличащо в това, да погледнеш крадешком, как живеят другите.
Да погледнеш, какво се вижда през прозорците, да хвърлиш поглед в отворената врата или порта, да надникнеш в отвора на оградата, а ако имаш възможност да погледнеш от високо – никой от това няма да се откаже.
Ето как живеят жителите на Ню Йорк, имащи собствен достъп до покривите на жилищните сгради.
За любопитните погледи тук се разкриват зелени насаждения, кресла и шезлонги, басейни и веранди, обичаен комфорт, достъпен за нюйоркчани със собствен достъп до небето.

В Амстердам има един хотел „Hans Brinker Budget Hotel“, известен с качеството на своето обслужване или по-скоро липсата на такова.
Ръководството на хотел с гордост го нарича най-лошият хотел в света. Хотелската стая струва 40 долара на нощ и ако решите да останете в него, получавате точно това, за което плащате.
Хотелът се гордее, че е екологически чист и за това не може да си позволи да използва енергия за такъв разкош, като телевизия, мини бар, телефони и в някои случаи на осветление.
Дори отоплението или климатичната инсталация са екологично чисти – можете да регулирате температурата в стаята си, като отваряте или затваряте прозорците.
Персоналът също няма отрицателно въздействие върху околните, тъй като, по принцип, не прави почти нищо. Някои душове могат и да не работят. Тези, които не работят са екологично чисти.
Вътрешният двор също е екологично чист, той се огрява от слънцето, когато има такова.
В стаите няма сапун, но ако ви провърви, в тоалетната можете да намерите тоалетна хартия. В едностаен апартамент настаняват повече от един човек, често седем или осем човека. За да съхраняват багажа си гостите могат да употребяват смачкани метални шкафове без брави.
На своя сайт „Hans Brinker“ заявяват, че няма никакво обслужване на стаите, няма басейн и фитнес зала. За това пък има ресторант и бар, където се приготвят екологични храни и напитки.
Трябва ви паркинг? Вие се шегувате! Какъвто и да е, хотелът е пълен с …… поради липса на по-добри думи, можем да наречем тези хора гости.
Хотелът е разположен в центъра на града, евтин е и не е толкова лош, колкото се говори за него.
Съдейки по всичко, хотелът предимно работи над качеството, на възглавниците може да се видят следи от чипс и кетчуп.
Отзивите за хотела са противоречиви. Някои го хвалят, други потръпват от отвращение. Ако отидете в Амстердам можете сами да оцените този хотел. Аз се въздържам от коментар.

Тинейджър от Илинойс привлякъл вниманието на цялата страна с невероятния си жест.
За да подобри майка си, която преминавала през химиотерапия в болницата, момчето написало послание на снега срещу медицинския център.
Шерон Харт, боледуваща от остра миелоидна левкемия, разказва, че по време на процедурата погледнала през прозореца и това, което видяла на снега я накарало да се засмее.
Нейният 14 годишен син Уйлям, на снежната покривка в двора бил написал с огромни букви: „Здравей, мамо!“ Буквата „о“ представлявала усмихнато лице.
– Исках да й изпратя съобщение. Надявах се, че то ще й помогне да премине през всичко това, – казал по-късно Уйлям.
Когато завършил поздрава до майка си, той се замислил и за другите пациенти. След няколко часа, заедно с баща си написал: „Бог да ви благослови!“
Надписът бил достатъчно голям, за да привлече вниманието на всички болни от източното крило на болницата, от първия до последния етаж. Много скоро след това лекари и пациенти публикували снимки на поздрава върху снега в социалните мрежи.
– Моят син никога не е правил нещо подобно, – казва Харт. – Той е много грижовен и любящ. Това е направил спонтанно, следвайки сърцето си. Радвам се, че много хора са видели посланието му и то ги е докоснало.

Веднъж, когато нещо във влака се развалило, той за дълго останал насред полето.
Именно тогава се е случила странна история с Джоана Роулинг. Тя надникнала през прозореца на спрелия влак, без да има някаква надежда, че ще види нещо интересно…..
Но във въображението й се появило чернокосо момче с кръгли очила и голям белег на челото.
Тя не знаеше от къде това момче има този белег, но разбираше, че е магьосник. Скоро той ще бъде повикан в училище за магии, а после ще започне неговата необикновена история …..