Денят бе дълъг и уморителен за Денка. Слънцето все още прежуряше, но тя бе свършила основната си работа. Полагаше ѝ се малко почивка.
Денка взе стола и седна до прозореца. Изведнъж забеляза, че двама възрастни мъж и жена се опитват да преместят част от старата ограда.
Денка веднага скочи намери мъжа си и му извика:
– Кольо, да вървим, двама възрастни хора се мъчат със старата ограда. Нека да им помогнем.
– Къде са? – попита той.
– В ляво от двора ни, – отговори Денка.
И двамата млади хора хукнаха навън. Четиримата много трудно се пребориха с откъртената част от оградата, след което я натовариха на количката.
Не беше леко, но помагайки си стари и млади бутаха количката по стръмната улица нагоре, за да я изхвърлят на мястото, където се изхвърляха такива боклуци.
Въпреки че им бе тежко, четиримата се смееха весело и това им помагаше, да се справят по-бързо.
Нали знаете, че „сговорна дружина планина повдига“. Съединяването на усилията на млади и стари, в каква да е работа, винаги е давало и ще дава отлични резултати.
На връщане възрастната жена попита Денка:
– Ще станеш мой приятел?
– Да, – искрено отговори Денка.
Оказа се, че тези възрастни хора не знаеха български, освен няколко думи. Те бяха дошли тук, за да прекарат старините си. Децата им вече пораснали се бяха пръснали по света.
Вие знаете ли как се чувстват непознати на чуждо място?
Бог ни е определил да благославяме „съседите“ и да ги обичаме като себе си. Чрез Божият Дух, можем да обичаме Бога и другите, защото Той първо ни е възлюбил.
