В училище смятаха Жана за безнадежден случай. Веднъж родителите ѝ получиха бележка от учителката ѝ, в която се казваше:

„Жана има проблем с ученето. Тя не може да се концентрира в нищо. Вечно се движи и неспокойно се върти. Пречи на останалите. Не успява да си напише домашните. Не смогва да се справи със задачите и упражненията в клас“.

Учителката ѝ не осъзнаваше, че Жана имаше разтройство свързано с дефицит на вниманието.

Но кой ли можеше да разбере малкото момиче?

Тя не беше като другите и при нея трудно се прилагаха същите методи на обучение, чрез които се обучаваха останалите деца.

Майка ѝ въздъхна и я заведе на лекар. Той накара момичето да седне на един стол, който бе в другия край на стаята. Жана подложи ръцете си под краката и седя така двадесет минути, докато лекарят разговаряше с майка ѝ, за проблемите ѝ в училище.

Най-накрая лекарят седна до Жана и каза:

– Сега бих искал да поговоря с майка ти насаме. Почакай ни тук в кабинета, ние след малко ще се върнем.

Преди лекарят да излезе с майка ѝ включи радиото, което стоеше на масата.

След като двамата възрастни се оттеглиха, лекарят помоли майката на Жана:

– Много тихо и внимателно погледнете, какво прави дъщеря ви.

Жана бе скочила на крака и се движеше в такт с музиката.

Тогава лекарят се обърна към майката и каза:

– Жана не е болна. Тя е танцьорка. Заведете я в училище за танци.

Майката прие съвета на лекаря и Жана започна да се занимава с танци.

По-късно  малката палавница, която не можеше да седи на едно място в училище, беше поканена в балетното училище. Тя стана солистка, а след това основа свое собствено танцово училище.

Жана се запозна с един известен композитор, който пишеше предимно мюзикъли. Заедно с него направи една хореографска постановка, която стана доста известна сред почитателите на този жанр.

Така Жана донасяше много радост на милиони хора.

За съжаление, много деца като нея остават неразбрани и просто ги тъпчат с лекарства, за да ги направят като другите.

Селото Бон Бон, разположено в планините на централна Индонезия, изглежда като другите отдалечени села на архипелага, със скромен брой къщи, магазини и джамия, където хората спокойно си вършат работата.

Въпреки това, то е станало шампион в борбата срещу тютюнепушенето. Това е първият населен пункт в Индонезия, където изцяло е забранено тютюнепушенето.

„Благодаря ви, че не пушите. Кажете не на цигарите“, – гласи плакат на входа на селото. На друго място е написано: „Наслаждавайте се на свежия въздух в нашето село“.

В страната 30% от възрастното население са пушачи и повече от 200 хиляди човека умират годишно от болести причинени от пушенето.

В Бон Бон забраната за пушене дошла не от грижата за здравето на хората, а поради икономически проблеми.

Ръководителят на селото Мохамед Идрис е заявил, че много семейства в района не могат да изпратят децата си на училище, защото бащите им много харчат за цигари, а младежите започват да пушат в ранна възраст.

ViviSat съвместно с U.S. Space и Orbital ATK е излязла с идея как да се реши проблема с космическите отпадъци. Компанията възнамерява да задуши проблема в зародиша му, разработвайки апарат за продължаване на полета – Mission Extender Vehicle или MEV.

Очаква се, с помощта на MEV да се увеличи срока за живот на спътниците с 15 години. С това удължаване на живота, спътникът няма да се мотае на орбитата под формата на боклук и операторът няма да изпраща нов спътник.

Апаратът MEV може да продължи живота на спътника, като  му осигури допълнителен енергоизточник и устройство за контрол на полета, които са необходими за работата му.

MEV използва набор от датчици, за да се скачи със спътника и да установи контакт с него. Системата за скачване на MEV е разработена така, че да бъде съвместима с 80% от действащите спътници.

След прикачването, MEV технически обслужва спътника според нуждите му. След като MEV приключи със задачите на дадения спътник, апаратът се откачва и отлита към следващия.

Това не е първият проект за намаляване на космическите отпадъци. Други изследователи са разработили космически кораб, който“яде“ боклука и магнитната мрежа, която улавя отломките.

В Индия има много архитектурни постройки. Дворците и храмовете са великолепни. Когато ги наблюдаваш изпитваш уважение към таланта на древните строители.

Ако погледнете този храм или дворец на снимката и обърнете внимание на детайлите, ще усетите, че тук нещо не е наред. Постройката отива на дълбоко, а там долу може да се забележи зелена вода.

Оказва се, че пред нас се намира старинна система за събиране на дъждовна вода. Това са уникален подземен кладенец. Дълбочината на това каменно съоръжение достига 25 метра.

То е създадено като благотворително дело от по-богатите хора в Индия, които са искали да помогнат за решаването на проблема относно продължителните „сухи“ периоди.

По време на пролетните дъждове водата се натрупвала в подобни кладенци и хората можели да я използват за свои нужди. Някои от кладенците са се пълнели от подпочвени води.

Цяло хилядолетие индийците са използвали тези сгради, за да съхраняват вода, но сега те са изоставени. Поради безконтролното използване на подземните води, повечето кладенци са пресъхнали.

Някои кладенци се поддържат, за да се показват на туристи, но основно те са се превърнали  в сметища за боклук, който изхвърлят местните жители на това място.

Сварени яйца са изключително неудобни за използване в заведения за обществено хранене, в които трябва да се готви бързо и и максимално привлекателно.

В Япония този проблем е решен оригинално. Тук е произведена дълга наденица от варени яйца.

Такъв колбас дава възможност бързо и точно да се нарежат яйцата на равни филийки. Що се отнася до състава на яйчения колбас, той съдържа само яйца, без никакви добавки.

Този деликатес се прави с помощта на специална машина SANOVO 6-32, която разделя белтъка от жълтъка от суровите яйца. След това формира среда от жълтъци. едновременно с това изготвя обвивка от белтъците, които по време на производството също се втвърдяват.

Машината SANOVO 6-32 е била изобретена още през 1974 г., но сега преживява своето второ раждане, тъй като ястията от варени яйца са станали много популярни в Япония.