Те бяха заможни хора. Основната им радост бе осемгодишният им син. Той бе красиво русо момче, с очи като небето. Казваше се Стоян, но му викаха Таньо.
Веднъж Симеон Давидов им дойде на гости. Таньо веднага се появи пред него меч на кръста, шлем на главата и пистолет в ръката.
Симеон го взе на колените си и го попита:
– Какъв искаш да станеш като пораснеш?
– Аз ще бъда Валтер, – каза момчето.
– А кой е този Валтер? – попита госта.
Момчето изтича до библиотеката, извади една книга в зелена подвързия и я подаде на Симеон.
На обложката на книгата бе изобразен главатар на банда. Изглежда той се казваше Валтер, а книгата разказваше за неговите разбойнически набези.
„От какво се вдъхновява това момче?!“ – помисли си Симеон.
А майката на момчето го гледаше с умиление и му се усмихваше. Тя бе горда с войнствения вид на сина си.
Изминаха двадесет години и малкото момче осъществи своите мечти. Дали се е усмихнала тогава майка му?
И самият Симеон бе отбелязал пред родителите на малкото момче:
– Четенето на лоши книги и гледането на безнравствени филми ще доведат до лоши последствия в живота на вашия син.
Бащата на Таньо се бе усмихнал снизходително:
– Та той е още дете. Какви последствия?
– Ако синът ви не чете е лошо, но ако книгите, които чете и филмите, които гледа, не му показват добър пример, е още по лошо. Каквото допуснете да стигне до детското сърце, такова ще покълне в него и ще даде съответен плод. Затова внимавайте какво допускате до сина си!
Божиите избрани трябва да бъдат пример за справедливост и мъдрост. Всеки трябва да знае, че едно или друго място, което заема в живота, не го има по заслуги, а според Божията цел.
