Posts Tagged ‘приключения’

Необитаемият остров

сряда, октомври 11th, 2017

1507705899-97327-283443Кокосовият остров е фантастично царство на акулите. Водната зона е покрита с океанска флора и фауна.

Островът в момента е все още необитаем. Преди около 500 години на остров Кокос са открили пирати, бягащи от правосъдието.

Основното съкровище на острова е неговата природа.

Необитаемият остров от 20 години насам е природно наследство под опеката на ЮНЕСКО.

Околностите на острова са доста привлекателни места за любителите на подводните приключения.

Малко момче избягало от кревата си благодарение на изобретателния си брат

неделя, юни 11th, 2017

11062017-escape-1Кадрите направени с камера за видеонаблюдение, поставени в детската стая, показват, че никаква кошарка не може да запази малкия „затворник“ в детското легло, особено ако има по-голям брат.

Когато момче, чието име не се споменава, решил да поиграе със своя брат, той се сблъскал с голям проблем. Високата преградка на кошарката пречела на по-малкия брат да се измъкне.

Без да се замисля, по-големият въоръжен със столче, вмъкнал този полезен предмет в кошарката, а после показал на брат си какво да направи, за да получи свободата си.11062017-escape-3

Бягството на малкият се удало успешно. С помощта на столчето хлапето прехвърлило оградката на кошарката и след одобрителните думи на по-големия си брат се оказал в неговите обятия.

Щастливата двойка пакостници напуснала стаята в търсене на приключения.

Кой китаец е станал чернокож американец, а после циганин

петък, декември 23rd, 2016

6782В повестта на Блахина „Червените дяволи“, в която се се разказва за приключенията на тийнейджъри по време на Гражданската война, един от героите е китаецът Ю-ю.

В нямата екранизация през 1923 г. поради усложнените отношения с Китай, този герой бил заменен  с чернокожия акробат Том Джексън.

А през 1967 г. когато се усложнили отношенията и със САЩ, този герой в филма „Неуловимите отмъстители“ се превърнал в Яшка циганина.

Запазен, за да променя

вторник, септември 13th, 2016

originalТоми беше много стар котарак. Той беше на 21 години. Това бяха много за един мъжкар като него.

Неговите стопани го оставиха  в местната ветеринарна клиника с молба:

– Вземете го при вас. Ако искате го приспете. Той е много стар. Ние си взехме вече малко котенце.

Старият нежелан Томи изобщо не можеше да разбере, защо са го завели там. Той жално мяукаше и се оглеждаше плахо наоколо. Имаше чувството, че това място го застрашава с нещо.

Мария още от пръв поглед хареса котарака. Тя го взе в прегръдките си. Той се успокои и започна да мърка доволно.

Така Томи отново се оказа обкръжен с любов и имаше кой да се грижи за него. В края на живота му се бе появила Мария. Тя имаше дълга кафява коса, проблясващи с червен отенък на слънчевата светлина и топли сини очи.

Младото момиче искаше да дари Томи с любов, от която той се нуждаеше, за това го взе в дома си.

За нещастие на Томи скоро установиха бъбречна недостатъчност и му откриха тумор с размерите на топка за голф.

Но това не спря Мария и Томи да се обичат. Независимо от бъбречната недостатъчност и тумора, котаракът скачаше като 12 годишен.

Мария реши да състави пълен списък, на нещата, които трябваше да направят двамата с Томи. В него имаше различни приключения.

– За другите това могат да са незначителни неща, – обясняваше Мария на приятелката си Сара, – но тези кратки разходки, са голямо развлечение за него. Той много обича да бъде на чист въздух. Най-много от всичко обича да бъде край морето на плажа.

Томи завинаги измени отношението на Мария към застарелите животни. Надявам се това да стане и с други хора.

Пътуването ни донася повече щастие от материалните блага

петък, юли 22nd, 2016

preview-12085465-650x341-98-1469090055Защо ние бързо се втурват към магазина, веднага щом имаме пари? С всяка нова придобивка, ние се чувстваме по-щастливи, но няколко дни по-късно от същата радост няма и следа.

Оказва се, че основният враг на нашето щастие е навикът. След като покупката се превърне в обикновен предмет за нас, удовлетвореността от живота спада и ние трябва да тичаме за следващото придобиване. И така отново и отново.

Чрез проучванията в Корнелския университет се опитвали да прекъснат този порочен кръг. Оказало се, че сме свидетели на същия прилив на щастие, както при купува на нещо желано, така е и по време на пътуване.

И най-важното, с течение на времето нивото на удоволствие, свързани с придобиването, падат, а впечатленията от приключенията продължават да снабдяват нашите хормоните на щастие за дълго време.

Посещението на различни мероприятия, пътувания, обучение на нови умения, както и екстремни преживявания – всичко това е идеален запас на щастие за всеки един от нас.

Новата джаджа, дори и автомобил, с времето стават обикновени неща или остаряват, а всеки нов спомен ще бъде източник на тази радост, която ще остане с нас за цял живот.

Във Великобритания ще бъде публикувана книга, написана от 10-годишната кралица Виктория

петък, април 24th, 2015

В-Британии-издадут-книгу-написанную-10-летней-королевой-Викторией-229x300Книгата , която е написана от кралица Виктория, когато тя е била на 10-годишна възраст – 1829 г., ще бъде издадена в Обединеното кралство.
Пълното заглавие на изданието е „Приключенията на Алиса Лейзелс написани от Александрина Виктория на възраст десет години в три четвърти“. В нея се разказва историята на 12-годишно момиче, който  баща му, след брака си, изпратил в училище-интернат.
В предговора към книгата е цитиран Жаклин Уилсън, известния писател: „Ако Виктория не е трябвало да бъде кралица, тя щеше да се превърне в изключителен писател.“ Джак Колис Харви, издателят, добавя, че в литературния свят, кралица Виктория е известна със своите дневници, които е водила още в тийнейджърска възраст. Дневниците били публикувани и са станали бестселъри в Обединеното кралство.
Кралица Виктория е пребивавала на английския трон в периода 1837-1901 г., повече от всеки друг британска монарх. Викторианската епоха е период на политически, културен, стопански, военен и научен разцвета на Великобритания и Британската империя като цяло.

Ах, този телефон

понеделник, февруари 16th, 2015

imagesСутринта беше досадна и пълна с неприятности. Преди малко Иво се бе сблъскал с Мери и тя му се бе озъбила.

Телефонът забръмча, натрапчиво. Иво протегна мързеливо ръка и каза едно безизразно:

– Да.

– Е как се забавляваш, там? – гласът ѝ звучеше бодро, нея не можеше да я сбърка с никоя друга.

Ели, Ели и пак Ели, …..

Кой е измислил мобилните телефони? Такъв заслужава повече от похвала. Колко ли щяха да бъдат разрушените съдби, съсипаните семейства, нещастни хора,  ….ако го нямаше това гениално изобретение.

Всъщност Ели нямаше основание да се съмнява в чувствата на Иво, но често му се обаждаше. Не, че го контролираше и проверяваше, просто ѝ се искаше да го чуе, но той не мислеше така.

Е, понякога съблазните на света продължаваха да демонстрират надмощие над Иво и го поваляха. Но всички тези кратки любовни приключения на различни места, за него оставаха без последствия. Той не беше търсач на силни усещания, но не отказваше на радостите, които му поднасяше живота.

Какво ли щеше да се случи ако Ели знаеше за тази трайна страна на живота му. Тя все пак е твърде умна и интелектуално, и житейски. И като всяка жена е уязвима в тези неща. Независимо, че бяха много близки с Иво, понякога върху лицето ѝ падаше сянка на съмнение. Тя никога не изразяваше с думи терзанията си, но Иво усещаше това, като непреодолима стъклена преграда.

– Може би днес ще обядваме заедно, какво ще кажеш? – малко неочаквано дори и за самия себе си предложи Иво.

– Сериозно? – Ели се засмя. – Мислиш ли, че е добра идея?

Иво добре  я познаваше. Един въпрос и облачето на съмнението изчезваше.

– Хайде, поне да вечеряме! – каза Иво.

За Ели бе важно, че Иво искаше да я види. Той пробутваше този номер не за първи път. Какво щеше да прави, ако тя изведнъж реши да зареже всичко и дойдеше при него да го види ……