Първите щори са направени още през древността. Тогава те представлявали влажна кърпа, която се развявала на отворения прозорец. По този начин хората са се спасявали от горещото слънце. В Европа също се използват подобни щори  много отдавна.

Първият, който признали за официален производител и дизайнер е бил Джон Уебстър през 18 век.

През 1841 г. американският предприемач Д. Хемптън планира хоризонтални щори, които имали функцията да корегират ъгъла на наклона им.

От този момент започнало производството на щори в големи количества. Всеки можел да си поръча щори, като предварително избере материала, от който да са направени, разцветката и различните варианти на поставяне.

Фирмата „Sun Vertical“ е пуснала първите вертикални щори. Те ставата много популярни в Южна Америка, а едва след това в Европа. Тази фирма изработва защитни щори, които наричат „фасадни“. Тези щори са широко използвани по време на война, тъй като предпазвали от шрапнели по време на бомбардировките.

Едва през 21 век са направени ролетните щори, които се произвеждали в Германия. Те много бързо станали популярни по целия свят. Техният барабанен механизъм е бил признат като едно от гениалните изобретения в наше време. Именно заради този механизъм, щорите са станали толкова популярни.

Добромир стигна до колата си. Извади ключовете, за да отвори вратата, но тогава нещо привлече вниманието му. Един младеж се прехвърли от колата си в инвалидна количка и се насочи по улицата, която беше доста стръмна.

Добромир се приближи до младежа и каза:

– Навярно си решил да тръгнеш по тази стръмна улица, по която аз току що слязох?

Младежът само му кимна с глава в знак на съгласие.

– Имаш ли нещо против да ти помогна?- попита Добромир.

И още преди младежът да каже нещо. Добромир хвана дръжките на количката и започна да я бута нагоре.

– Казвам се Добромир, – представи се той на младежа.

– Аз съм Станчо. Обикновено се изкачвам сам по тази стръмна улица, но като ми предложи, реших да не възразявам. Знаеш ли, понякога си представям как тичам нагоре по тази улица, както  едно време, когато имах крака.

– Какво е станало с краката ти? – попита Добромир.

– Катастрофа, неприятна работа, – смръщи вежди Станчо.- Връщахме се от състезание. Бяхме спечелили всички възможни първи места. Правехме планове да копунясваме край морето …. Тогава ни блъсна някакъв пиян …. Най-добрият ми приятел загина на място. На другите им се размина само с натъртвания и драскотини, а аз ……. останах парализиран от кръста надолу …… За миг животът ми коренно се промени.

– Съжалявам, – каза Добромир, той не знаеше какво да каже в случая, за да утеши Станчо.

– Все пак се радвам, че останах жив, – засмя се Станчо. – Всеки път, когато си спомня за приятеля си, как загина, все си обещавам да живея пълноценно и заради него.

– Какво правиш тук? – попита Добромир, за да разсее мрачните спомени на Станчо.

– След катастрофата трябваше да се откажа от мечтата си. – тъжно каза Станчо. – Може странно да ти звучи, но исках да спечеля златен медал на Олимпиада. Кандидатствах и ме приеха тук да уча. Разбрах, че мога да допринеса нещо в живота и по друг начин.

– Майка ми често казваше, че някои мечти умират, за да се родят други, – насърчително каза Добромир. – Ти ще успееш. А какъв искаш да станеш сега, след всичко, което ти се е случило?

– Предприемач или може би да имам собствен бизнес, – замислено отговори Станчо. – Но най-много от всичко….. усещам в себе си сили …… да бъда водач.

– О, личи си, не се предаваш лесно, – усмихна се Добромир.

– Благодаря. Повечето хора трудно биха си представили водач в инвалидна количка, нали? Но Рузвелт един от великите водачи в американската история, също е бил в инвалидна количка. Може краката ми да са слаби, но важното е характерът и волята ми да бъдат силни.

– Няма нищо невъзможно за човек, който вярва, – каза въодушевено Добромир.

Станчо погледна часовника  си и извика:

– Съжалявам, че трябва да тръгвам, но имам лекция след пет минути. Довиждане и много ти благодаря.

Двамата си стиснаха ръцете и Станчо се отдалечи.

– Надеждата умира последна, – каза си Добромир, когато се върна при колата си.- Важно е човек да има мечта и да я следва.

Качи се в колата и потегли.

24 -годишният предприемач от Атланта Роб Райнхарт, започнал да доставя поръчки за напитката Soylent. Особеността на този продукт е в това, че той съдържа всички необходими вещества за организма: въглехидрати, мазнини, протеини, аминокиселини, микроелементи, както и огромно разнообразие от витамини. Тази напитка дава възможност на човека да се откажат изцяло от обичайната храна.
Сместа е бял прах, разтворим във вода. Райнхарт заявява, че група от хора заедно с него изключително ползвали този продукт и се чувствали добре. Участниците в експеримента твърдят, че напитката е много по-полезна от обикновената храна, която често не разполагат с необходимите микроелементи.
Авторът на коктейла твърди, че прахът води до стабилизиране на теглото. Освен това, за разлика от природните продукти, които често съдържат токсини, патогени и паразити напитката е напълно безопасна. Говори се, че такъв прах може да реши проблема с глада. За месец напитката, която трябва да се консумира струва 100 долара.
Дали това е „храната на бъдещето“?
В случая съм малко скиптично настроена. Подобни смеси през 80-години бяха предложени от японците и други изследователи. Но накрая се отказаха от тях, като установиха, че принасят повече вреда отколкото полза. Минимум, стомахът престава да работи и скоро престава да възприема обичайна храна.
За воените и специализираните части постоянно има такива подобни разработки за храна. Така те тъпчат джобовите си с нея и ходейки „ядат“ за около половин месец. Освен това „прахът“ изобщо не тежи, а човекът е боеспособен и нахранен.

Веднъж английската кралица поискала от богат предприемач да се заем с делата на английския двор. Предприемачът отказал. Той обяснил на кралицата:
– Личните ми дела изискват постоянно присъствие и внимание.
Кралицата казала:
– Ти се заеми с моите дела, а аз ще се погрижа за твоята търговия.
Предприемачът се подчинил. Когато се върнал в дома си забелязал, че продажбите му са нараснали и дори имал доста голяма печалба.
По същия начин е и с нашия духовен живот. Ако отделяме повече време за делата на Бог, Той ще се грижи за нашето благосъстояние.
Господ никога няма да ни изпрати някъде, ако не ни снабди със всичко необходимо. Това, което не можем да направим сами, става възможно, когато Бог е до нас.
Той насочва действията ни в права посока и снабдява нуждите ни, за да изпълним нужното.

През 1915 г. при директора на един от крайградските театри в Москва се явило младо момиче с необичаен външен вид. То му дало писмо от близък негов приятел, московски предприемач. В него пишело:

„Скъпи Ваня, изпращам ти тази дама, за да се отърва от нея. Моля те, деликатно и намекни, че тя няма какво да прави на сцената. За нея няма никакви перспективи. На мен ми е неудобно да й кажа това по редица причини, така че като човек разбиращ от театър и изкуство, обясни й. Така ще бъде по-добре и за нея, и за театъра.. Това е съвършена бездарност. Всичките роли ги играе по един и същи начин. Нейната фамилия е Реневска….“

За щастие директорът на театъра не послушал съвета на приятеля си. Така започнала кариерата си една невероятна актриса.