Един човек отишъл при банкер и му казал:

– Моля ви, дадете ми заем, за да се направи веднага операция на малкия ми син, която ще спаси живота му.

– А имате ли поръчител? – попитал банкерът.

– За съжаление нямам такъв, – казал човекът..

Когато чул това, банкерът му посочил вратата на кабинета си.

 – Ще си отида – отвърнал мъжът, – но искам да ви кажа, че през целия си живот не съм срещал по-коравосърдечен човек от вас.

– Почакайте, – казал банкерът. – Правя ви едно щедро предложение. Едното от моите очи е стъклено. Ако ми кажеш кое е, давам ви заема.

Човекът отговорил моментално:

 – Лявото.

Смаян, банкерът запитал:

 – Никой не знае това. Вие как разбрахте?

 – Много лесно – отвърнал човекът. – За миг ми се стори, че виждам искрица съчувствие в лявото ви око, затова реших, че то ще  да е стъкленото.

Това е една добра история за банкери. Капитал не се трупа със съчувствие.

Ников бе облякъл тъмносив костюм, който му стоеше много добре. Черните му обувки отразяваха светлината на витрините и уличните лампи. Той подаде ръка на дамата си и се насочиха към прочутия с шампанското си бар.

Това беше мрачно заведение, частично модернизирано. Пробиха си път през навалицата край бара и заеха масата, която съдържателят на заведението предварително беше запазил.

Щом поръчаните питиета пристигнаха, дамата дошла с Ников, нека я наречем Дечева, се обърна към него:

– Ще бъда напълно искрена с теб, – погледна го внимателно, за да види ефекта от думите си и продължи. – Ти си най-добрият помощник в бизнеса ми. До сега не съм имала такъв. И тъй като не се отнасяш с презрение към жените шефки, реших да ти направя едно предложение. Искам да ти продължа договора. Какво ще кажеш за това?

– Това е много мило и щедро предложение,-  смотолеви някак виновно Ников.

– Не ми изглеждаш много въодушевен?! – повдигна вежди Дечева.

– Предложението ми харесва, – започна внимателно Ников като се стараеше да не я обиди по някакъв начин, – но истината е, че аз не търся постоянна работа. Просто използвам уменията си за работа в офис, за да имам някакъв доход, когато основното ми занятие не носи пари.

– А какво е основното ти занимание? – полюбопитствува Дечева изненадана.

– Пиша, – смутено наведе глава Ников.

– А публикуват ли те? – за Дечева нещата започнаха да стават доста интересни.

– Да, – с тиха тъга каза Ников, – но напоследък се навъдиха толкова много като мен, че конкуренцията стана много голяма. Уча непрекъснато, усъвършенствам се. Надявам се да напиша нещо умно преди да навърша поне 35 години.

– Вероятно от това очакваш много пари? – съчувствено каза Дечева. – А после награди, вила, кола, а защо не и собствена яхта?!

– Всичко това не ме интересува, – вдигна очи Ников и я погледна.

– Невероятно, – ахна Дечева.

– Разберете ме правилно, – каза Ников съвсем спокойно, – моята представа за успех няма нищо общо с богатство или положение в обществото.

– Не те разбирам, – Дечева го гледаше изумена. – Нали всички се стремят към това? Тук хората наоколо –  и тя посочи с ръка тези, които седяха наблизо, – боготворят парите. И ти имаш смелоста да кажеш такова нещо точно тук?

– Е, аз малко си падам анархист, – засмя се Ников.

Дечева беше загубила и ума и дума. Гледаше този млад човек, когото познаваше като сръчен и всеодаен в работата си и не можеше да разбере, как можеше да няма стремежите и очакванията на останалите в обществото!

Пътешественик се обърнал към учениците на един мъдрец:
– Изминах толкова дълъг път, за да чуя учителя ви, но не намирам в неговите думи нищо необикновено.
– Не слушай думите, улавяй същността им.
– Как така?
– Хвани се здраво за предложенията, които той ти казва. Разклати ги добре, докато изпаднат всички думи. Това, което остане, ще запали сърцето ти.

Най-висока момиче в Бразилия е Елизани да Круз Силва ( Elisany Da Silva Cruz ). Тя е най-високата булката в света.
Височината на 18-годишната бразилка е 203 сантиметра. Тя признава, че понякога се смущава от погледите на другите, но обича избраника си, за това е приела предложението му без колебание.
Елизани и нейният годеник Франсиландо да Силва Карвальо се познават от три години. След година съвместен живот мъжът е направил предложение за брак на възлюбената си. Въпреки голямата разлика във височина – 41 см Франсиландо не изпитват комплекси, напротив, чувства се уверен в близост до бъдещата си съпруга.
В най-важния момент, когато направил предложение за брак на Елизани, той не се поколеба да увеличи разликата в ръста, падайки на едно коляно и молейки момичето да се омъжи за него.
Булката вече мисли за майчинство.
Заради нейния гигантизъм се изисква специална униформа за продавачите. В резултат на тази професия може да се развие тумор на хипофизата, от който тя може скоро да стане безплодна, за това лекарите я съветват бързо да стане майка. Ако не успее да роди, тя е готова да осинове дете.
Спомняйки си за запознанство с бъдещия си съпруг, Елизани признава: „Тогава не мислих, че ще се ожени за Франсиналдо. Когато се срещнахме, бях само на 16. Аз просто се играех с него и го смятах по-скоро като съперник. Не го обичах и исках да го удари всеки път, когато се срещнахме“.
С течение на времето, бразилската омраза към бъдещият съпруг се превърнала в любов.
„Аз все повече започнах да го забелязвам в компанията на атрактивни момичета и го ревнувах. Това ме заинтригува и поисках да го опозная“ – допълва Елизани. Франсиландо напротив признава, че веднага след като видял младото момиче, я обикнал и осъзнал, че трябва да се събере с нея.
Сега двойката живее в малка къща в бразилския град Салинополис и се подготвя за сватбата. На нея ще бъдат само най-близки приятели и роднини.

Китай премахна системата на превъзпитание чрез труд.  Направено е такова предложение на заседанието на Постоянния комитет на Националния народен конгрес. Освен това, депутатите смекчили принципа “ едно семейство – едно дете“ , като разрешили зачеването на второ, ако един от родителите е единствено дете.
Промените, според китайското ръководство, са част от усилията за укрепване правата на човека и подобряване на качеството на изпълнението им.
Системата на  трудовите лагери, известни като “ лаоцзяо“ са били въведени в Китай през 1957 година. В тях имало извършителите на леки престъпления, както и хората, по някаква причина неугодни на местните власти. Особеността на тези лагери е, че хората в тях са били изпратени без съд и присъда от местните полицейски органи.
Политиката “ едно семейство – едно дете“ е била въведен в Китай през 1970 г. , за да се намали процентът на нарастване на населението. Едно от последствията на тази политика е било намаляване броя на дееспособно граждани и бързото застаряване на населението. В същото време е било позволено да имат второ дете и преди, но само при условие, че и двамата родители са единствените деца в техните семейства.