Освен сътрудници и агенти в своите операции „Мосад“ използва така наречените саяни – международна мрежа от доброволни помощници.

Саяни могат да бъдат само евреи, верни на своята страна, но могат да стават и симпатизанти на държавата Израел.

Саяните работят на доброволни начала, само на територията на своята страна. Не бъркайте саяните с агентурната мрежа.

Доброволният помощник по-скоро изпълнява функцията  на извънщатен сътрудник. Той оказва съдействие на агентите на Мосад със своето имущество и обществените си връзки.

Формално съществува правило, че саяните трябва да са уверени, че акцията не застрашава страната им.

Например, Мосад провежда нелегална операция на територията на Германия за ликвидиране на опасен терорист. На агента за операцията му е необходим легален автомобил.

За тази цел еди от саяните остава собствения си автомобил на уговореното място. След свършване на операцията, автомобилът се връща на собственикът му, който никога няма да узнае от кого и за каква цел е използвана колата му.

В случай на провал на операцията, собственикът на автомобила има готово заявление, че неговият автомобил е бил откраднат.

Хотел Protea Hotel Ranch Resor, който се намира в ЮАР, провинция Лимпопо, предлага на своите гости разходка в Африканската савана заедно с истински лъвове. Гостите имат възможност да видят редки бели лъвове, които в света са само 100 на брой.

Това място се е прославило, благодарение на тази „атракция“. Гостите на хотела могат да се разхождат с лъвове без защитни и специални средства. Дори могат да държат голямата котка за опашката, без да се страхуват за живота си.

Тайната за тази безопасност е много прост. Лъвовете са израснали тук и от раждането си са свикнали с хората.

Много популярни стават такива екзотични разходки и в други страни като Замбия, Мозамбик и Кения. Единствената разлика се състои в голямо разнообразие от лъвове и техния брой.

Всички хора, които провеждат такива разходки, трябва  да спазват следните правила: да не дразнят „големите котки“ и да не излизат с хищниците на разходка по време на обяд.

Няколко човека носели вода в своите селища от един и същи кладенец. Но тези водоносци забравили да измият съдовете си.

За това в едното селище водата имала вкус на малинов сироп, във второто на риба, а в третото на алкохол.

Водоносците, знаели, че съдовете им трябвало да бъдат чисти, но не обърнали внимание на това правило. Те не искали да наливат вода в немити съдове, но така се налагало, не можели да оставят хората да умират от жажда.

Водата била налята и приела вкуса на това, което преди това дълго е било в тези съдове. И жителите на съответните селища си помислили, че водата, която им била донесена има такъв вкус.

Един ден се срещнали жителите на трите села. Всеки започнал да говори за донесената вода, за нейния вкус и свойства.

Когато разбрали, че водата им има различен вкус, те решили, че са от различни източници. Започнали да спорят, коя вода е най-хубава и се скарали. Всеки започнал да счита съседа си за враг, само защото смятал, че неговата вода е най-чиста.

В своето невежество, те не осъзнавали, че се покланят и ценят не водата, а вкуса, който са ѝ придали.

Известният химик Уилард Гибс е един от „Зала на славата на великите американци.“ Името му носят много величини и понятия от термодинамиката: енергия на Гибс, правило на фазите на Хелмхолц-Гипс, триъгълника на Гибс …

Семейството на Гипс се състояло от двете му сестри и шурея му. Те живеели заедно през целия му живот в една и съща къща, която била много близо до училищата, в които учил ученият. Също и до колеж, в който учил и университет, в който по-късно преподавал.

Тихо провинциално градче New Haven дало на Гибс всичко необходимо за работата му: равномерен живот, много книги и красиви околности за разходки.

Едно от развлеченията на учения било приготвянето на домашни салати. Те му се отдавали, като на никой друг в къщата.

И кой може да даде на ястие такова звучно име „Хетерогенно равновесие“?!

Не трябва да се съсредоточаваме на думите и формулировката на греха.

Господ иска от нас да живеем в любов към Него и ближния. Следователно всеки грях е неприязън към Бога и ближния. За това нека да помислим: В какво се проявява нашата ненавист към тях?

Да се разбере това не е сложно.

Какво е любов? Това е желание да бъдеш с този, който обичаш. Ако обичаш една жена, ще искаш да живееш с нея заедно. Ако обичаш децата си и родителите си, ще общуваш с тях по-често.

Ако ти обичаш Бога няма да ти бъде трудно да станеш сутрин рано и да общуваш с Него в молитва и чрез Словото Му. Ако ти е трудно да правиш това, означава, че ти липсва любов.

Така е и с ближния. Ако наистина го обичаш, няма да ти е трудно да общуваш с него. Трудно ще ти бъде да го обиждаш, да му се сърдиш, да му се гневиш и да се дразниш от него.

За това е нужно да се покаем. Не че сме нарушили някое правило, а че не ни достига любов към Бога и ближния.