Блажени са включилите на по-висока скорост интернет, за да свалят, много благословения.

Блажени са имащите акаунт в социалните мрежи, тъй като няма да бъдат пропуснати.

Блажени отишлите в църква офлайн, в противен случай ще бъдат в братска прегръдка.

Блажени изключилите своите телефони по време на богослужението, защото ще чуят Божия глас, а не мелодия от телефона си.

Блажени постещите мъдро, за да не лайкват много пъти.

Блажени лайкващите правдата, защото скоро ще се сприятелят.

И накрая:

Блажени имащите чувството за хумор, защото така ще спасят душите си от осъждение за прочетените“заповеди“ по-горе.)))

Един християнин в какъв да е разговор постоянно казвал:

– Аз три пъти в седмицата постя.

Един младеж не издържал и го попитал:

– А защо три пъти?

– За да надмина правдата на книжниците и фарисеите. Те са постили само два пъти в седмицата, – отговорил хвалещия се.

В робските общества няма съдилища, прав е този, който е по-силен.

Божиите хора действат в съответствие с Божията справедливост, оправдават правия и наказват виновния.

Божиите люде се подържат се едни други. Братът е длъжен да се погрижи за брата си и децата му.

Даже когато се разгорят страстите Божиите хора не трябва да допускат непозволеното.

Този, който живее егоистично, безсрамно и с лъжа, е презрян от Господа.

Нека да обичаме правдата и да уважаваме другите. Да не вилнеем и да не противостоим срещу Бога.

В една приказка се казва, че на небето имало прием на добродетелите. Там били правдата, честността, искреността, добротата, простителността, любовта, добротворството, благодарността и др.

Всички добродетели радостно разговаряли и споделяли преживяванията си. Някои забелязали, че добротворството и благодарността не разговаряли изобщо помежду си.

Оказало се, че те изобщо не се познавали, защото намали случай, в който да се срещнат.

Това може да ви звучи прекалено, но съдържа в себе си горчива истина.

Талмудът казва, че който се наслаждава на нещо без благодарност, обсебва нещо от Бога.

Благодарността е една от най-големите привилегии на човека. Тя доказва, че разбираме и ценим живота.

Колкото повече благодарим, толкова повече приемаме. Лютер твърди, че благодарността е истинската добродетел и най-доброто богослужение.

Когато постоянстваме в благодарността, тогава Бог постоянства в благословението.

Благодарният за всичко има поглед, отправен към Бога.

 „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“.

Ако слушаме тези думи на Христос, ние осъзнаваме, че това са най-дръзките думи, които сме чували до сега.

На нас ни се иска точно обратното, дори и на по-духовните от нас.

– Аз искам да живея, трябва да изкарвам пари, нужно е да се обличам, да си изкарвам прехраната. Главната грижа в нашия живот не е  Божието Царство, а поддържането на собственото ни благосъстояние.

Ако Христос преобръща всичко с главата надолу, първо трябва да се разберем с Бога, защото най-важното в живота ни, не е да се грижим за всичко останало въобще.

„… Не се безпокойте за живота си“.

Нашият Господ казва, че е безсмислено да се тревожим толкова много за това, което е нужно за живота на тялото ни.

Христос не казва, че човек, който за нищо не мисли е блажен, а че Неговите ученици трябва да отделят специално внимание на отношенията си с Бога.

Може би е трудно на един християнин да позволи на Святия Дух да го научи да живее в съответствие с тези думи на Исус.