В Германия голямо внимание се отделя на пътищата. Всяка година се увеличават разходите за поддръжка им..

За намаляване на разходите по поддръжка на пътищата германски експерти от института Фраунхофер са предложили използването на нова технология, която позволява бързо да се оцени състоянието на пътя. Изследователите са разработили система, която използва лазерен скенер с висока резолюция, монтиран в задната част на кола.. Той е способен на открива повърхностни дефекти, когато машината се движи със скорост от 100 km / h.

Размерите на скенерът не са по-големи от кутия за обувки. Той се закрепва на разстояние 3 метра от земята. Устройството има въртящо се огледало, което насочва лазерен лъч перпендикулярно по посока на движението. Ъгълът на обхвата е 70 градуса и той е достатъчен, за да се сканира път с ширина 4 м. Отразеният от асфалта сигнал се фиксира в специален детектор. По разстоянието, което преминава лъчът, се оценява състоянието на пътя. Точност на измерване е 0,15-0,3 мм. Благодарение на GPS може да установи точно къде е дефектът.. Друго предимство на системата е, че тя може да работи при всякакви условия на осветеност. Скенерът вече е преминала първия тест. От миналото лято, устройството е сканирало 15 хиляди километра пътища.

Както е известно китайците са изобретили компаса в епохата на династията Мин.
Но на скоро са го усъвършенствали, привеждайки го към изискванията на новото време.
В САЩ на пазара се е появил цифров, електронен компас, които фиксира зададеното направление на маршрута и показва на пътешественика, в каква посока да се отклони.
Освен това компаса не трябва да се държи хоризонтално, както се налага при обикновения компас с магнитна стрелка.

Щъркелите по време на полет могат периодически да заспиват, без да се спускат на земята, за около десет минути.
Умореният щъркел застава в центъра на ятото. Затваря очи и дреме.
За да запази посоката и височината на полета си му помага изострения слух.
Способност да се спи по време на полет се наблюдава при черните бързокрили и черните рибарки.

Обвивките на мозъка ми са три и общото им наименование е менинги. Те го покриват от външната страна.
Най-вътрешната се нарича pia mater. Тя представлява нежна, влакнеста и богата на кръвоносни съдове мембрана.
Чувствувам налягане от вътрешната й страна. Нещо се издува и се блъска в нея така, сякаш ще се пръсне. Понякога ми прилича на бъркани яйца с топено сирене.
Слоят pia mater, поддържан от слоевете arachnoidea и dura mater, се противопоставя на нарастващото външно налягане с натиск в обратна посока. Понякога усещам болка.
Наименованието pia mater води началото си от неточно преведените на латински арабски думи, които означават нежна майка.

Един ученик попитал учитяля си:
– Учителю, защо не ни давате знанията на готово, както правят другите, а ни принуждавате да мислим, да размишляваме и да дообмисляме всичко.
Учителят, както обикновено не отговорил директно на въпроса, а попитал ученика:
– Кажи ми, ако трябва да стигнеш до място, в което никога не си бил, какво ще направиш?
– Ще се обърна към някой, който познава това място – отговорил ученика.
– Какво предпочиташ, да те отведат до това място със затворени очи и там като пристигнеш да ги отвориш или предпочиташ да те заведе знаещ човек, като ти предостави възможност да запомниш околността и те остави сама да се оправяш, като от време на време ти помага да намериш правилната посока?
– Разбира се, по-добре е да ми помогне и ориентира знаещ човек, –  казал ученика.
– Но защо ти е да знаеш и да разбираш всичко това?
– Е, как? Ако следващия път попадна там, и нямам водач няма да мога да се ориентирам и да се насоча в правилната посока. Но ако аз съм бил там, няма да имам никакви трудности и всичко ще бъде много по-лесно, отколкото на някой, който не знае и лесно може да се заблуди. Ако ме заведат до непознатото мястото със затворени очи, то мога да се усъмня, че водача ме е довел не там , където трябва, защото аз няма да видя нито указателите по пътя, нито името на мястото.
– Ти сам си отговори на въпроса, – засмял се учителя. – Да знаеш целта, не означава да се добереш до нея. Трябва да знаеш пътя към нея и са ти нужни сили, за да изминеш този път със собствените си крака. Разбери, никой няма да ни носи на гърба си.
Ето за това ви уча на проницателност и да усещате нещата, така че мен ако ме няма вече, вие сами да се оправяте във всяка ситуация. Искам сами да научите да намирате източника на знанието. Нима мислите, че цял живот ще ви водя за ръка? Именно така задавайки ви въпроси, ви уча твърдо да стоите на краката си и ви подготвям за самостоятелен живот.
Да знаеш нещо и да го разбираш са две различни неща. Можеш да научиш всичко написано по даден въпрос, но по-добър за разрешаването му няма да станеш. Можеш да знаеш крайната цел, но ако не знаеш как да достигнеш до нея, няма да я достигнеш. Знанието, което си усвоил трябва да го живееш ден след ден, а пътя, по които вървиш към целта е нужно да го извървиш крачка по крачка. Заученото знание, за което не сте положили труд, нито сте го опитали на практика, не струва нищо и никой няма да го оцени. Колкото повече сила изразходваш за нещо толкова повече го цениш. Чуждото, неизживяно знание е като фалшива монета, тя прилича на истинската, но с нея не можеш да купиш нищо.