Животът е поредица от дърпания в една или друга посока.

Искаш да направиш едно, но си задължен да свършиш друго.

Чувстваш се огорчен от това, но знаеш, че не бива.

Приемаш някои неща за даденост, дори когато знаеш, че не трябва да е така.

Опозицията на противоположностите е като дърпане на ластик. Повечето от нас живеят някъде по средата.

Прилича на схватка по борба. Но любовта винаги побеждава.

За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети  смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

На широката поляна растяла зелена трева. По нея минал юноша. Когато се обърнал той забелязал, че в тревата са останали следите му. Това много го зарадвало.
Срещу юношата вървял старец. Той го попитал:
– На какво толкова се радваш?
– Вижте, след мен в тревата остават следите. Поляната е голяма. Трева расте навсякъде, но в този край личи къде съм минал, – казал възторжено младежът.
– Това е забележимо само за теб, – засмял се старецът. – Ще мине време, тревата ще се изправи и никой няма да знае, къде си минал. Дори ако се върнеш и потърсиш следите си, едва ли ще ги откриеш.
– А нима на вас не ви е интересно, кога за последен път сте преминавали през тази поляна? – попитал юношата.
– Не, не ми е интересно, – отговорил старецът. – През тази поляна минавам за шести път. И всеки път си избирам посока, която на мен ми хареса. Никога не се оглеждам за следите, които остават след мен. Това е напълно безполезно. И без това след време те на цяло изчезват….

Веднъж английската кралица поискала от богат предприемач да се заем с делата на английския двор. Предприемачът отказал. Той обяснил на кралицата:
– Личните ми дела изискват постоянно присъствие и внимание.
Кралицата казала:
– Ти се заеми с моите дела, а аз ще се погрижа за твоята търговия.
Предприемачът се подчинил. Когато се върнал в дома си забелязал, че продажбите му са нараснали и дори имал доста голяма печалба.
По същия начин е и с нашия духовен живот. Ако отделяме повече време за делата на Бог, Той ще се грижи за нашето благосъстояние.
Господ никога няма да ни изпрати някъде, ако не ни снабди със всичко необходимо. Това, което не можем да направим сами, става възможно, когато Бог е до нас.
Той насочва действията ни в права посока и снабдява нуждите ни, за да изпълним нужното.