Ако някой ви каже, че есента е времето на меланхолия и депресия, не му вярвайте. Някои хора точно в такъв сезон се настройват философски. Не вярвате ли?
Тогава чуйте двамата приятели Драго и Емо върху какво разсъждават по време на следобедната си разходка. На тях изглежда не им влияят сивите облаци събрали се застрашително над главите им, нито забързаните хора край тях.
– В поведението на Исус нямаше невъздържаност, импулсивност или безразличие, – каза Драго. – В Него се усеща безметежна сила, която не се поддава на паника.
– Повечето от нас под християнски живот разбират собственото си битие, без да се съобразяват с Божиите изисквания, – отбеляза Емо.
– В плътския живот има импулсивност без пориви, но Бог никога не се е опирал на такава като нея, защото това пречи на развитието на ученика.
– Как Божият Дух спира неправилните ни стремежи? – попита Емо.
– Много просто, – засмя се Драго, – ще покаже глупостта ни във всичките ѝ нюанси …
– И ние евентуално веднага ще се оправдаем, – наблегна Емо.
– Такива неща могат да се простят на малко дете, но за възрастен човек са пагубни. Индивид, който остава във властта на своите желания и страсти, става капризен и разглезен, – подчерта Драго.
– Стремежите ни трябва да се приучат на ред, така че да се превърнат в интуиция, – тържествено произнесе Емо.
– Сам се убеди, че ученичеството е основано изключително на свръхестествената Божия благодатта.
Двамата вървяха известно време бе да обменят мисли.Собствените им размисли взеха превес над желанието да философстват.
– Да предположим, че можем да излезем от трудна ситуация със собствени сили, – Емо наруши мълчанието, – но дали те ще са ни достатъчни за да живеем 24 часа свят или с други думи казано Богоугоден живот.
– За да бъдем Христови ученици в най-тежките си дни ни е нужна Божията благодат.
– Забележи, от къде взимаме сили за всичко това? Какво ни е нужно от Бог, за да творим необикновеното?
– Това от нас не се изисква…..
– Ние трябва да бъдем несвойствени и нетипични в обикновените неща, – прекъсна приятеля си Емо, – да бъдем светлина в калните улиците на презрените хора, а това не става с магическата пръчка.
Разсъждаващи в мрачното, намръщено есенно време, защо пък не?!
„…. назидавате себе си във вашата пресвета вяра…“
