Клара бе навела глава и несъзнателно люлееше краката си, седнала на пейката пред блока. Погледа ѝ бе забит в земята, но мислите ѝ блуждаеха някъде другаде. Явно нещо бе я смутило и тя водеше някаква вътрешна борба в себе си.
До нея седна леля Лия. Тя бе жена на средна възраст. Живееше в същия вход, на първия етаж.
– Клара какво си се умислила така? Да не си направила пак някоя беля?
Момичето повдигна очи, погледна съседката, но пак забучи поглед си надолу.
– Е, изплюй камъчето, – засмя се добродушно Лия, – какво те измъчва толкова?
– Кога една лъжа е оправдана? – изстреля набързо въпроса си Клара.
– Никога, – отговори лелята.
– А ми малките безобидни лъжи? – предизвикателно попита Клара.
– Не би трябвало да има такива, – жената бе категорична.
– Ами лъжите, който предпазват някой да не бъде наранен? – въздъхна дълбоко Клара.
– Няма добри лъжи, – отсече строго Лия.
– Не е ли тъжно, че лъжата често се среща? – тъжно промълви Клара.
– Лъжем, за да прикриваме нещата, от които се срамуваме, – леля Лия започна да изброява случаите, в които избягваме да казваме истината. – Лъжем, за да извиним поведението си. Лъжем, защото мислим, че това е по-добре, отколкото да говорим истината. Лъжем непознати, близки и дори себе си. Понякога нашите лъжи са сложни и обмислени. Друг път са толкова малки, че почти вярваме, че са истина. Но човек винаги трябва да говори истината.
– Лельо, аз излъгах, за да не ми се смеят, но това, което казах, беше наполовина истина, – сподели Клара.
– Измамата в сърцето причинява болест в тялото. Лъжите са рани. До сега не си ли била лъгана?
– Много пъти? – призна тъжно Клара.
– И беше ли ти добре, когато разбра това?
– Много ме болеше. Имах чувството, че никой не ме обича и че нито един човек не би искал да има нещо общо с мен.
– Само Бог може да предпази езика ни от лъжа. Който го познава иска да Му бъде угоден, защото Господ е добър и истинен.
– И сега какво да направя? – попита Клара.
– Трябва да отидеш при тези, които си излъгала и да им кажеш истината.
– А те няма ли да ми се смеят? Ще искат ли да играят с мен?
– Ти направи това, което трябва, а Бог ще се погрижи за другото.
