На стената висеше старинен часовник. Самият той не знаеше годините си. Стоеше си там в госната, спомняйки си хората, които преди са населявали този дом. На всеки кръгъл час той запяваше прекрасна старинна мелодия.
Но този часовник бе необикновен. Той разсъждаваше и мислеше. Непрекъснато следеше обитателите на дома.
В последно време много го дразнеше поведението на Николай, 17 годишен младеж, известен в махалата безделник и прахосник.
– Пак си губи времето напразно, – дълбоко въздъхна стария часовник. – Нима този млад човек не разбира, че това време му е отпуснато от Бога, за да се приготви за Вечността?
Часовникът отброяваше с тревога всяка минута. Искаше да извика на Николай:
„Млади човече, не прахосвай нито секунда от ценното време за неща, които нямат стойност за Вечността“.
Но можеше ли Николай да го чуе? Пък ако го чуеше, щеше ли да се вслуша в съветите му?
Един ден часовникът замря и спра на цяло. Той се бе уморил с опитите си да спре младия човек в лутането и неспирния му бяг в този свят.
– О, – възкликна Николай, когато забеляза, че стрелките бяха замрели и на кръгъл час не се чуваше вече приятна мелодия, – нашият старец навярно се е счупил. Ще трябва да купя нов.
И Николай хвърли старинния часовник в боклука.
Скоро на негово място застана нов, съвременен часовник. Той нямаше старинни орнаменти по себе си, но пластмасовите му стрелки блестяха, а корпуса му бе в еднообразен нюанс.
Новата придобивка бе доставена чак от чужбина.
За разлика от старинния часовник, новия нямаше никаква представа за смисъла на живота. И вместо ред, допринасяше за още по-голямо объркване в ежедневието.
