Доктор Андреева отдавна работеше в малка болница почти накрая на града. Вчера в края на работния ден докараха възрастен мъж. От анамнезата му тя разбра, че мъжът живее сам.
Той стоеше отпуснат. От него се усещаше мирис на застоял пушек. Беше напълно безразличен към околните.
От картона му в архива Андреева разбра, че е болен от 5 години. Правена му е операция, но след нея не се е появявал на контролни прегледи.
На другия ден в в болницата дойде мъж на средна възраст и попита:
– Вчера при вас постъпил ли е на лечение Стоян Харитонов?
Изпратиха го да попита в служебната стая.
– Вчера го докараха, – обади се Андреева. – В шеста стая е. Вие роднина ли сте му?
Мъжът въздъхна, заби поглед в пода и каза:
– Син.
– Да ви заведа при него?
– Не, не е нужно. Кажете ми, какво трябва да му донеса?
– Нещо, – вдигна рамене лекарката, – което обича.
– А какво обича?
– Не зная. Мислех, че вие ще ми кажете.
– Той не живееше с нас. Преди 30 години се разведоха с майка.
– Ако искате ще дойда с вас до стаята му, – предложи лекарката.
– Не, не мога.
– Защо?
– Мразя го. Заради майка дойдох, тя ме помоли.
– Обидил ли ви е с нещо?
– Не помня. Пиеше много. Помня, … как мама много плачеше.
Синът идваше всеки ден, в точно определено време, като по часовник. Сядаше в коридора на болницата, стискаше ръце и гледаше в една точка. Понякога, ставаше, отиваше до прозореца и гледаше дълго време към улицата.
Питаше за състоянието на баща си, донасяше плодове и памперси, и си отиваше, за да дойде  на другия ден пак.
Това продължи почти месец. Когато Стоян Харитонов почина, от болницата позвъниха на оставения телефонен номер от сина му. След половин час синът дойде. Попита само:
– Какво трябва да направя и къде да отида?
– Почакайте, докато приготвим епикризата му.
Той дойде до затворената врата на стаята, където лежеше баща му. Погледна въпросително към Андреева. Тя мълчаливо кимна с глава.
Синът постоя малко без да продума ….. натисна дръжката на вратата и влезе…..

Има плодове, които са вкусни, но вонящи. Има и такива, които на вид съвсем не са апетитни.
Например, наименованието каменна ябълка с нищо няма да ви привлече.
Този плод е култов в индо-будистката култура.
Обвивката му прилича на камък, твърда е като калдъръм. Вътре е скрита на пръв поглед, изгнила и изсушена месеста част. Не казвайте, че такава гадост никога не бихте яли.
Както става обикновено в живота „отвън урод от вътре красавец“, така е и тук.
Каменната ябълка е много вкусна. Наподобава на нещо средно между стафиди и фурми. Така че не се страхувайте да опитате този прекрасен плод, ако имате такава възмижност.
Освен това камените ябълки се ядат и замразени. Плодът в този случай наподобава на необичаен сладолед.

Начинът, по който се държим у дома, може да служи като лакмус за всеки християнин.
Много е лесно да бъдеш примерен християнин сред приятели, когато се грижим за общественото мнение и представяме най-добрите си качества, отколкото да живеем християнски живот у дома.
Пред домашните си се представяме нелакирани и украсени. Те виждат как умората и стресът разстройват нервите ни. Знаят до колко в нас живее и се проявява Христос.
Ако съм истинска християнка, не трябва да допускам негативни проявления в дома си, като раздразнителност, придирчивост, злоба, подозрителност, егоизъм, мързел или да се вкисвам от най-малкото нещо.
Напротив, всеки ден ще се старая с помощта на Святия Дух и Божието Слово да изграждам плода на Духа „… любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“.
Как ли ще се измени атмосферата в дома ми, ако последователно въплащавам в живота си тези християнски добродетели?

Да видиш в простите неща това, за което не биха се досетили другите е талант.
Художничката Татяна Хлопкова от Минск притежава именно такъв талант.
В нейните очарователни и иронични произведения се комбинират рисунки и подръчни материали. В работа влизат моливи, балони, плодове, дори и семена.
Когато хората я питат:
– Какво правите, с какво се занимавате?
Тя отговаря:
– Правя картинки от неща, които образувам в други неща. Никога не планирам  и не мисля предварително как ще стане това. Всичко идва споннтанно и бързо.

Навярно сте срещали рецепти за приготвяне на храна в микровълнова печка, но тук става въпрос за съвсем друго нещо. Впрягане на микровълновата печка в неща, в които дори не сме подозирали, че може да бъде полезна. Ето ви и някои от тях.

За да освежиете аромата на сушени подправки и сосове, загрейте ги на пълна мощност за 30 секунди в микровълновата печка.

Ако увиете в хартия стар хляб и го оставите при пълна мощност да постои в микровълновата за минута, хляба ще стане като пресен.

Бадеми лесно се почистват, ако се сложат във вряша вода и се подгреят за 30 секунди на пълна мощност.

Орехи лесно се белят, ако се подгреят във вода за 4-5 минути на пълна мощност в микровълновата фурна.

Портокали или грейпфрут лесно се почистват от бялата пулпа, ако се загреят за 30 секунди на пълна мощност.

В микровълнова фурна може лесно и бързо да се сушат обелки от портокали и грейпфрут. за целта ги сложете на хартиена кърпа и в продължение на две минути ги подръжте на пълна мощност.По време на погряването корите трябва да се разбъркват. След изсушаването ги съхранявайте в плътно закрит съд.

С микровълнова печка можете да изцедите лимон или портокал даже при много дебела кора на плода. Загрейте плода няколко минути в микровълновата фурна. След това изчакайте да изстинат. Тогава много лесно ще можете от него да отделите сока му.

В микровълновата могат да се изсушат за зимата зелени растения, зеленчуци, сухари и ядки.

Можете да разтопите захаросани мед, ако го поставите в микровълновата печка в продължение на 1-2 минути.

В микровълновата печка можете да премахнете от дъска за рязане набита в нея миризма. Достатъчно е да я измиете добре, да я натъркате с лимон и да я „обгорите“ в микровълновата печка. След охлаждане, тя става суха и чуплива.