В Сицилия властвал цар Хиерон. Той имал в двореца си мъдреци, сред които изпъквал Симонид.
Веднъж Хиерон се обърнал към Симонид:
– Използвай цялата си мъдрост и ми обясни, какво е това Бог?
– Труден въпрос, господарю, – казал мъдрецът. – Разрешете ми да помисля ден-два върху него.
– Добре, – съгласил се владетелят.
Минали два дена. Симонид дошъл при царя и вместо да му отговори на въпроса, го помолил за още четири дни да си помисли.
Минали и четирите дни и Симонид помолил за нова отсрочка:
– Дайте ми още осем дена, господарю!
Хиерон се намръщил:
– Ти шегуваш ли се с мен, Симониде? След това ще дойдеш и ще поискаш още 16 дена за размисъл, а после 32. Кога най-накрая ще ми дадеш окончателен отговор?
– Вие познахте, господарю. – казал спокойно Симонид. – След като свършеха 8-те дни щях да поискам още 16, а след това 32 и така всеки път щях да удвоявам срока. Що се отнася до въпроса, аз ви дадох вече отговор.
– Как така си ми дал! – удивил се Хиерон. – Ти още нищо не си ми казал за Бога, а все искаш нова и нова отсрочка, за да помислиш.
– Ето, това е и моя отговор, – казал мъдрецът. – Вашият въпрос, господарю, не е по силите на никого. Колкото повече мислиш над него, толкова по-малко знаеш и трябва да искаш още дни за размисъл. Този въпрос е като планина. От далече ти изглежда голяма, а колкото повече я приближаваш, тя повече се извисява над теб и ти се чувстваш малък, жалък и нищожен пред нея. Ако не можеш да обхванеш планината с поглед, да я обгърнеш с ръка, как можете, господарю мой, да обхванете с ума си Този, който е създал планината и човека?
Разбрал владетелят думите на мъдреца. Вдигнал благоговейно глава към небето и прошепнал:
– Да, Бог е необхватен!

Веднъж Сократ разговарял с една прекрасна хетера. Тя му казала:
– Аз съм по-силна от теб, сине на Софроникс. Ти не можеж да изземеш моите приятели, а аз ако искам мога да примамя твоите.
– Това е напълно разбираемо, – казал Сократ, – ти ги караш да слязат от планината, а аз ги принуждавам да се изкачат към добродетелите, а това е стръмен и необичаен път за мнозина.

Исландия е място, където всяко кътче сякаш е нарисувано от талантлив художник, който не се е скъпил за цветовете. Пейзажите в тази страна вдъхновяват и там се чувстваш като в приказка.
Но има едно място, сред цялата невероятна красота, което ежегодно привлича невероятно количество туристи.
Шейсет метров водопад, който сякаш е създаден от необикновен архитект, който цени прекрасното.
Камените склонове на водопада Селяланфос са покрити с растителност, а водата е кристално чиста. Струята на потока се движи с такава голяма скорост, че водата не успява да достигне земята, а се разбива на хиляди блестящи пръски. Водопадът, през годините, е образувал плитък пролом в подножието на планината.
Под водопада минава малка пътека, по която туристите могат да преминат, да направят невероятни снимки и да усетят силата на водата.
Местните жители препоръват водопада да се посещава при залез слънце. Залезът оцветява падащата вода в разлини нюанси на червеното.

Недалече от Баку на полуострова Апшерон, който е предвиден за даване под наем на търговсики помещения, може да се види истинска горяща планина.
Янардаг така азербайджанците наричат тази своя забележителност, е не много любезна за срещане на гости.
Не всеки се осмелява да се приближат до планината, от която постоянно се издигат заплашителни пламъци, които не се страхуват нито дъжд, нито сняг, нито силен вятър.
Каквото и да става там, желаещите да погледнат това загадъчно и омайващо чудо не е намалял. Най-много туристи все още предпочитат да посетят това място под прикритието на нощта, когато пламъкът се появи с целия си блясък. Изглежда, сякаш планината крие огромни си богатства, които са толкова много, че е невъзможно да се скрият блясъка си през нощта.
От древни времена на този полуостров са били много огненопоклоници, които едва ли биха могли да обяснят произхода на този необичаен феномен.
Днес вече не е тайна, че причината се крие в природния газ, който изтича от пясъчните  слоеве.
Азербайджанските изследователи твърдят, че петролните и газовите запаси в тези места са толкова близо до повърхността, че честото им просветване отдавна вече не изненадват никого.
Освен това, до скоро на Апшерон е можело да се намерят такива места, където земята мигновено се е превръщала в горящ факел само от едно запалване на кибритена клечка.
Описание точно такъв огън, който се появява „от нищото“, може да се намери в трудовете на известния пътешественик А. Дюма и М. Поло.

Един ловец се изкачил на една планина, за да търси зверове. Уморил се и седнал. Видял ято птици и си помислил: „Защо Бог не е дал на човека крила?“
Но ако ти ги даде, ти ще бъдеш недоволен и ще кажеш: “ Защо не съм ангел?“
Когато станеш ангел ще кажеш:“Защо Бог не ми даде да управлявам небето?“
А ако ти дадат да управляваш небето, ти и тогава няма да бъдеш доволен и ще искаш още повече.
За това по-добре винаги се смирявай, бъди доволен от това, което имаш, това което ти се дава и ще живееш щастлив и доволен с Господа.
Разбрал ловецът, че това е истина и се съгласил.
Ако си алчен и много неща си пожелаваш ще останеш без нищо. Така става обикновено в живота.