В южната част на Тоскана, близо до град Сиена се намира оазис за прекрасен отдих – изолираната верига Atahotels.

Този италиански регион е известен с невероятната красота на своите пейзажи.

На мястото, където се срещат извитите хълмове на Сиена, ароматната растителност на природния парк Марема е разположен курорт  Petriolo Spa Resort.

През лятото желаещите ще могат да се полюбуват от птичи поглед на неповторимата красота на тосканския пейзаж.

Ръководството на  Petriolo Spa Resort  е приготвило една изключителна оферта.

Гостите на курорта ще могат да летят с балон, мобилно казино, по което време въздухоплавателите като на длан ще видят безкрайните простори на вековния парк и другите красоти на местността.

Тъй като в природата не на шега се отваря апетит на човека, представителите на хотела са организирали за изгладнелите „пилоти“ малък пикник на открито.

По желание на въздухоплавателите, това може да се състои след приземяването или по време на полета.

Офертата е изключителна и се заявява предварително.

В парка разговорят двама възрастни мъже:

– Човек вижда само това, което иска да види, – каза единият от тях.

– Така ли? – изненада се другият. – Тогава защо виждам само вас?

Първият реши да смени посоката на разговора:

– Всички мъже търсят умна, красива, весела, сексапилна, с апартамент, кола, да бъде вярна и безкористна жена.

Вторият го погледна иронично и добави:

– Тогава възниква един въпрос: Вие за какво сте ѝ?

Китайския град Харбин е известен със своя годишен зимен фестивал на лед и сняг.

Тук зимни развлечение има и за тези, който обичат просто да се наслаждават на скрежа, снега и ледената красота,  има необходимото и за тези, които обичат активен отдих.

За две седмици на територията от 500 хиляди кв.метра е създаден цял леден парк, където посетители се любуват на ледените скулптори, играят игри, пързалят по снега, посещават ледения бар и опитват деликатеси от китайската кухня.

И цялата тази програма може да се помести в един ден, така че остават маса впечатления.

На гроба на пруския крал  Фридрих Велики, който се намира дворцовия парк комплекс Сан Суси в Потсдам, винаги можете да видите картофи.

От къде са се появили там?

Хвърлят ги германците от благодарност за това, че през 18 век Фридрих накарал селяните да отглеждат картофи.

 – Тръгваш си? – , със сълзи на очи попита тя.

– Да, аз обикнах друга! Дойде ми до гуша от теб, писна ми от писъците на децата.

– Но това са твоите деца! Те са съвсем малки. Как можеш?

– Остави ме намира. Виж колко си погрозняла!

– Но аз още не съм се възстановила, след раждането на малкия, …. това ще мине.

– Казах вече, тръгвам, – развика се Виктор и силно я блъсна.

Тя падна и удари главата си в стената. Заплака, но към нея протегна ръце малкото ѝ момче, което се събуди.

– Добре, тръгвай, но запомни, няма да те потърся. Ще се справим и без теб. Тръгнеш ли, обратен път към нас няма.

– Да, алоо! Идвам! – нервно каза Виктор по телефона.

Минаха пет години.

„Боже мой, – мислеше си Виктор, седейки на пейката в парка. …. Видя две деца, които си играеха
– Как ли изглеждат моите деца, навярно са вече големи. Как ли е тя? Нито веднъж не ми се обади“.

Тогава видя познат силует.

– О, боже, това е тя!

Видя две деца да тичат край нея.

– Привет! – извика ѝ той.

– Здравей … – в недоумение му отговори тя.

– Радвам се да те видя. Това моите деца ли са?

– Не е важно, сега няма никакво значение!

– Искам да ти кажа…

– Ти тогава много ясно го каза…

Изведнъж децата с вик „татко“ се втурнаха към тях. Виктор се развълнува, невярващ на щастието си. Но децата го отминаха и се хвърлиха в прегръдките на друг мъж, който идваше към тях. Тя тръгна към този мъж, целуна го и се поздравиха.

– Скъпа, кой е този?

– Просто минувач, питаше къде е близкия магазин!. Скоро е дошъл в нашия град. Да вървим пирожки съм приготвила.

– Чичко, магазина е зад ъгъла, – каза едно от децата и хукна след другите.

– Благодаря, – каза Виктор, със сълзи на очи.

Той гледаше, как си тръгват тези, които му бяха близки, но и чужди …