Ако приготвяте цели зеленчуци в микровълновата печка, преди да ги сложите набодете ги с вилица.

Това не е за да са по-красиви в чинията.

Пробождането на зеленчука с вилицата подобрява изпарението на образуващата се вътре в него пара.

Така зеленчуците се предпазват от „взривяване“ или нарушаване на целостта им.

Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.

Живял някога Александър христообичащият. Той бил богат и милостив. Всеки месец раздавал милостиня на бедните и нуждаещите се.

Но веднъж Александър го постигнало нещастие. Зли хора го наклеветили пред управителя. Разграбили владенията му. Поругали се с него, жената и децата му. Не бил пощаден и тъста му.
От богат Александър станал беден, а дяволът се зарадвал, че вече няма да може да раздава милостиня. Но той не спрял и макар и беден продължавал да помага на нуждаещите си.

Така минал месец, втори, настъпил трети.

Просяците отново дошли и казали на слугата на обеднелия богаташ:

– Кажи на господаря си да ни даде милостиня и днес, както е правел преди.

Слугата съобщи на Александър искането на просяците, като добавил:

– И последното ли ще раздадеш, от какво ще живееш?

Александър отговорил:

– Ако не им помогнем, гневът Господен ще падне върху нас. За това, докато сме живи, ще разделяме с тях и последната си пара.

Господ погледна благосклонно на Александър и го отърва от бедността. Управителя бил докоснат от Бога и той направил разследване и открил, че враговете му са го наклеветили.

Александър бил върнат  в имението си, а тези, които му мислили зло, били наказани.

Наистина, Бог не е за подиграване. А ония, които чакат Господа, няма да се посрамят!

Ако гладенето с ютия не ви ентусиазира много, използвайте този трик.

Сложете дрехата в сушилната заедно с три кубчета лед и включете сушилната на режим за 15 минути.

Парата образуваща се при сушенето, изглажда всички гънки и неравности по дрехата.

Внимание! Не зареждайте твърде много дрехи и предмети от дебел и плътен плат.

Трън забил се в ръката много болезнено излиза.

Сега ще ви предложа най-добрия начин да се отървете от него.

Налейте гореща вода в бутилка с широко гърло почти до ръба и силно натиснете засегнатата част от ръката на гърлото на бутилката.

Кожата леко засмуква навътре, а парата постепенно ще изтласка тръна.