В своите работи фотографът Калеб Чарленд по чуден начин съчетава изкуството с науката. Прави експерименти с електричество, топлина и магнетизъм, създавайки оригинални фотографии.
Един от неговите проекти включва алтернативни източници на енергия, създадени с помощта на плодове, монети и оцет. Те се използват за захранване на лампа при създаване на фотографии с дълга експозиция.
На урок по физика, може да сте запалвали електрическа лампа, като сте я включвали към картоф. За да направи своите снимки през 2012 г. на Калеб са му били необходими 300 картофа и два дена, за да ги включи към лампата. В резултат на това полето наоколо се е озарило от силна светлина.
Чарленд започнал да експериментира още през 2005 г. вдъхновен от опитите правени в училище, но сериозно се заел с нещата едва през 2011 г, когато използвал за източник на захранване за районите лампи овощна градина от 240 хектара и повече от триста ябълки.
Вдъхновен от резултата, фотографът създал проект  «Back to Light», където вместо „батерийка“ използвали портокали, грейпфрути, лимони, монети, оцет и много други различни предмети, чрез които може да  се получи енергия.
За да получи светлина Чарленд присъединявал към един от плодовете поцинкован пирон с прикрепен към него меден проводник.
Електроните се движат от пирона по проводника, което осигурява достатъчно напрежение, за да се запали малък светодиод.
Светът все повече се безпокои за изчерпването на енергийните ресурси, а работата на Калеб предлага нов сатиричен поглед към храната, като източник на енергия.
Фотографът планира да включи лампа към цвекло и да експериментира с грозде в лозята на южната част на Италия. Той е правел опит преди с 120 грозда и е получил 1,5 волта.

Диета, това е най-популярната дума в женската лексика. Рядко са жените, които не лишават организма си от „вкусни вредности“. Почти всяка жена постоянно смята калориите, които ще погълне за деня. Близките гледат мъките на отчаяната опитваща се да отслабне жена и си казват:
– Кой е измислил тези диети?
В действителност, чия е идеята за тяхната поява?
За първи път този термин, както и много други идват от Гърция. Палмата на първенството принадлежи на древните мъдреци Питагор и Хипократ.
Питагор страдал от чревни газове и намерил ефективен начин да се отърват от болестта си, като изключил от менюто си боба и продукти от животински произход. Освен това, той смятал, че такава диета ще му осигури райски живот след смъртта. Защо така е мислил, остава си загадка.
Следващият по ред бил Хипократ. Със свойствения му рационализъм, той не веднъж е казвал, че всичко да „се мята“ в устата е нездравословно. Даже написал за това трактата „За диетите“. В него предлагал да се взема храна съобразявайки се с мястото на живеене, възраст, самочувствие и професия.
Древногръцкият лекар Асклепий бил първият, който заявил:
– Всяка болест може да се излекува с помощта на правилно подбрани диети. Римският доктор Гален предлагал да се състави меню на хранене в съответствие с „баланса на звездите и стихиите“.
Всички тези диети били насочени преди всичко към здравето.
Първият, който искал да отслабне поради практични цели бил Вилхем Завоевателят. Кралят бил толкова пълен, че не можел да седне на коня. Той измислил така наречената „течна“ диета. При нея се употребява алкохол в неограничени количества, изоставяйки храната.
След това за диетите било забравено в продължение на векове,  но през XVIII-XIX век на наднорменото тегло е обявена истинска война. Модата изисквала стройност и бледост. Тогавашните средства за постигане на това поразяват ума:  всяко слабително и за пречистване, арсен, стрихнин, горчива английска сол  и сода за пране. Не е изненадващо, че жени прилагайки тези средства не, са живели дълго.
През 1820 г. най-голяма популярност добива оцетната диета на Байрон. Талантливия поет предлагал да се пие оцет с много вода. Поради ширещите се диарии и повръщания, килограмите изчезвали мигновено.
През 1830 г., свещеникът Силвестър Греъм предложи специална диета, за освобождаване от някои от смъртните грехове – лакомия и похот. Диетата забранявала на практика всичко, така че пациентите на Греъм трябвало да продължат „лечението“ си в болница.
През 1870 г. Уилям Бантинг написал „Писмо за затлъстяването.“ Неговата теория, че много захар и нишесте се превръщат в планини от телесните мазнини, била много успешна. В разговорния език думата „овесарка“, което означава загуба на тегло се дължи на отказ от употребата на тези продукти. През 1890 г., химикът  Uilbur Atwater за първи път е разделил храната на мазнини, протеини и въглехидрати,  направил е таблица за калориите във всяка група,а през 1917 г. публикува книгата „Диети и здравето с изчисление за калориите“.
През 1928 г., цигарата фирма „Lucky Strike“ представила своя собствена диета, мотото на която е била фразата: „Вместо бонбони – цигара!“. След това е имало много невероятни начини за борба със затлъстяването: сапун за отслабване, диетични продукти от копита, рога, кожи, сухожилия и кости на животни, и луди идеи за поставяне на специални червеи в тялото, които се хранят с подкожна мастна тъкан. Почти по същото време, Hereward Carrington предлага алтернатива на цялата тази лудост – сурова храна,  диета основаща се само на сурови плодове и зеленчуци.
През 50-те години на XX век дойде бума на диетите, който не спира и до днес. Почти всички момичета отбелязват съществуващи или въображаеми наднормени килограми, а модната индустрия никога не престава да създава стандарти за красота, които не могат да бъдат достигнати.
От всичко по-горе можем да си направим следния извод: Да не се поддаваме на триковете от лъскавите списания – просто гледаме собствената си диета и здраве.

Английския металург Хари Бриарли се опитал да създаде неръждаема легирана стомана за производство на оръжия.

Неръждаемата стомана се появила, когато смесил 12,8% хром с 0.24% въглерод. Получената сплав била устойчива на киселини, дори на оцет и лимонена киселина.

По-късно изобретателят разбрал, че получената сплав е идеална за направата на прибори за храна, които до тогава се правели от сребро и въглеродна стомана, но бързо корозирали.

Лесна рецепта от обикновена сода. Тя е подходяща за тези, които искате да дадете на косата си „почивка“ няколко седмици от обичайния шампоан и техните вредни въздействия върху здравето.
За тези, които се съмняват в почистващите свойства на сода за хляб, ще обясня. При взаимодействието  ѝ с мастната смазка на косата се образува сапун (натриева сол на мастната киселина) и глицерин. Сапуна мие косата, а глицерина омекотява кожата на главата.
Какво ни е необходимо?
1 супени лъжици сода за хляб; 1 чаша гореща вода и празен флакон от шампоан.
Как се приготвя?
Насипват се двете лъжици сода в празния флакон. Заливат се със чаша с гореща вода и добре се разбъркват.
Как се мие косата?
Намокрят се косата под душа. Нанася се половината от шампоана върху косата и главата леко се масажира. Измива се. Същото се повтаря със втората част от шампоана и косата добре се оплаква.
Но това не е всичко.За да бъде косата блестяща и добре да се разресва е нужен балсам. За това може да се използва лимонена киселина или оцет.
Какво ние нужно?
Лимонена киселина или оцет и вода.
Разтваряме в два литра вода половин чаена лъжичка лимонена киселина.
След измиване изплакваме добре косата.

Соевата майонеза е полезна храна. Тя може да бъде алтернатива на обикновената. Лесно се приготвя.
Една чаша сухо соево мляко се смесва с чаша и половина вряща вода. Разбива се докато масата стане хомогенна, за целта може да използвате и миксер.
Добавя се 1-2 чаени лъжички горчица, щипка сол и една чаена лъжичка захар.
120-130 г олио се влива в получената маса на тънка струйка, по време на разбиването. Накрая се прибавя 1 супена лъжица 9-процентов оцет.
Получената майонеза може да стане доста гъста, за това долейте малко вряла вода и отново я разбийте.