Робството много им тежеше. Народът пъшкаше под тежкия ярем на мрака.

Разказваха, че ще дойде Спасител, Който ще ги огрее със светлината Си.

Но какво те очакваха в действителност?

– Този, Който ще дойде ще повиши стандарта на живота, – говореха едни.

– Ще има много привилегии, но без отговорности, – твърдяха други.

– Той ще възстанови световната ни власт до такава степен, каквато са я имали предците ни, – пъчеха се трети.

– О, Той ще посрещне всички наши физически, материални и емоционални нужди, – потриваха самодоволно ръце някои.

– Ще бъде славен, ще установи световен мир, просперитет и ще ни помогне да станем известни, – пляскаха с ръце неколцина и си представяха бляскавото си бъдеще.

И Дългоочакваният наистина дойде, но те не Го познаха и Го отхвърлиха. Той не отговаряше на техните стандарти. Не се поместваше в техните рамки.

Защо бяха слепи за Него?

Защото очакваха Той да установи царството си на земята, а Той го направи в сърцата на тези, които Го приеха.

Днес бихте ли Го коронясали като Крал на сърцето си?

Матьо зареждаше колата си на бензиностанцията. Изведнъж чу панически викове:

– Помощ! Може ли някой да помогне?!

Мъж бе получил сърдечен удар и се нуждаеше от незабавна помощ.

Матьо веднага се намеси. Даде нужните инструкции. До идването на Бърза помощ направи сърдечен масаж и изкуствено дишане.

Наоколо се тълпяха хора. Те даваха различни съвети.

– Знам какво правя! – каза Матьо. – Не ми е за първи път да давам първа помощ.

Хората се поуспокоиха.

Някой се обади:

– Оставете човека да работи. Той може да поеме отговорност в тази извънредна ситуация.

– Изглежда е обучаван и заслужава доверие, – добави друг.

Така можем да разчитаме на Бог в ежедневния живот и всяка извънредна ситуация.

Няма значение в какво положение сме изпаднали, ние можем да се доверим напълно на Него. Той е „крепост във времена на беда“.

Деница и Захари бяха на почивка. Разхождаха се по плажа, когато погледите им привлече голямо пространство от пясък оградено с импровизирана ограда.

– Какво е това? – попита Захари.

Приближи ги млад мъж, който им обясни:

– С екип от доброволци цяло денонощие насочихме усилията си, да запазим яйцата във всяко гнездо на морската костенурка. След като малките се излюпят, присъствието на животни и хора, намалява шансовете им да оцелеят.

– О, това е чудесна инициатива, – възкликна Деница.

Мъжът поклати тъжно глава и добави:

– Дори при всичките наши усилия, учените са изчислили, че само едно на пет хиляди излюпени малки достига зряла възраст.

– Каква мрачна перспектива, – сбърчи нос Захари.

– Тези цифри не ни обезсърчават, – продължи оживено мъжът. – Ние служим безкористно на новоизлюпените. Това задълбочава желанието ни да защитаваме още по-ревностно морските костенурки.

Когато Деница и Захари минаха покрай една сергия, той поиска да си купи медальон , на който бе изобразена морска костенурка.

– За какво ти е това? – попита Деница. – Нима и ти се запали по идеята да защитаваш тези създания?

– Не, – поклати глава Захари. – Тя ще ми напомня за възложената ми от Бога отговорност да се грижа за създанията, сътворени от Него.

Когато Бог е създал света, Той е осигурил среда, в която всяко създание може да живее и да се развива.

Бог е възнамерявал ние хората да „владеем над рибите в морето и птиците в небето, над добитъка и всички диви животни и над всички твари, които се движат по земята“.

Той ни помага да Му служим като отговорни настойници, които използват дадената ни от Него власт, за да се грижат за огромното Му творение.

За Ана утрините бяха болезнени. Тя бе самотна майка с две деца.

Често тя си казваше:

– Когато всичко е тихо, тревогите бързо изплуват. Дори, когато върша домакинската работа пак си мисля за финансовите проблеми, здравето на децата или утре какво ще стане с тях.

Когато съпругът ѝ я изостави, Ана бе объркана. Тя осъзнаваше каква голяма отговорност и се стовари на раменете. Сама трябваше да отглежда малките си деца.

Падаше на колене и признаваше:

– Господи, трудно ми е, но знам че няма да изоставиш нито мен, нито децата ми.

Това и даваше сили да работи на две места и да осигурява нуждите в трудните моменти.

Този начин на живот помогна на децата ѝ да видят Божията грижа и ги научи още от малки да се ръководят от Него.

Може да преминавате труден период от живота си, да се чувствате изгубени и самотни, но помнете, Бог ви вижда.

Просто докоснете се до Него и Му се доверете, за да ви преведе през „пустинята“.

Спокойните нощи в Израел се редуват с нападения и стълкновения от страна на нежелаещите да приемат евреите в тази земя.

Тази вечер бе тиха. Безброй звезди осветяваха тъмния свод.

Йосия и Ефрем охраняваха спящите от арабски удар. Те ясно осъзнаваха своята отговорност и очите им зорко следяха всяко малко раздвижване в мрака.

Йосия приближи Ефрем и тихо прошепна:

– Можеш ли да ми отговориш на един въпрос?

– Ако зная отговора, да, – кимна Ефрем.

– Виж, – започна малко нерешително и боязливо Йосия, – в древните времена месните жители не са имали нищо против Авраам и семейството му да се заселят тук, а днес арабите воюват с нас. Защо е така?

Ефрем въздъхна дълбоко, замисли се за минута две, а след това прошепна на Йосия:

– Много е просто.

Запитаният леко повдигна рамене и леко се усмихна, а Йосия още по-настойчиво погледна събрата си. Очите му от напрежение щяха да изскочат от орбитите си.

– Авраам се е позовал на Божите обещания, а не на пълномощията на Организацията на обединените нации (ООН)

– Каква е тази организация? – попита Йосия.

– Това е международна институция, обединяваща 193 страни, които работят за междудържавния мир и сигурност, развиване на приятелски отношения и подкрепят социалния напредък, повишаването на жизнения стандарт и човешките права, – обясни Ефрем.

Двамата още дълго крачеха в светлата нощ, всеки потънал в мислите си.

Ефрем от време на време клатеше глава и си мислеше: „Така ли е или Ефрем се шегува?“