Димитър слушаше Пенко, но всъщност само кимаше с глава и се усмихваше, а умът му блуждаеше другаде.

Той бе формирал вече отговора си, преди Пенко да свърши. Сякаш знаеше какво ще каже по-нататък.

Но как се чувстваше Пенко?

Навярно жадуваше за пълно внимание, за да се освободи от болката за случилото се.

Дали се досещаше, че отсрещния изобщо не го слушаше?

Трудно е да се каже.

В случая трябваше да има „тройно слушане“. Слушане какво ви казват, слушане какво наистина ви казват и в крайна сметка ако имате водителството на Божия Дух, слушате какво Той ви съветва.

Пенко споделяше нещо уязвимо. Ако Димитър наистина го слушаше, Пенко щеше да се почувства видян и разбран.

Не беше нужна диплома по психология, нито степен по богословие. Димитър трябваше да обърне внимание на Пенко.

Той просто трябваше да слуша, да забележи и да попита.

Внимавайте, не само на думите, но и на тона, емоциите, езика на тялото и на това, което Светият Дух може да ви подтиква да забележите.

– Ето това е нашият навик да се тревожим винаги и за всичко, което ни лишава от нормална почивка, сън, апетит, а понякога води до преяждане, – сбърчи нос Николина.

– Освен това вреди на отношенията ни с другите, често с най-близките хора, – допълни Петрана. – Отнема много сили и енергия……

– Допринася за бързото износване на организма, – прекъсна я Николина.

– А също така води до много други последици, – потвърди Петрана.

– Трудно е да спра, да се тревожа, – призна си Николина.

– Библията ни учи на друго, да прехвърлим грижите си на Бога и да не носим тежестта на това бреме върху себе си, – усмихна се Петрана.

– Какво тогава, нищо ли да не правя? – повдигна вежди предизвикателно Николина.

– Не, просто спираш да се тревожиш и отделиш време за други, по-важни неща, – бе отговорът.

Устоявате ли на натиска на обстоятелствата? Отказвате ли да се тревожите?

Ако го направите ще излезете победител.

Надя не бе отгледана в християнски дом. В продължение на много години тя си живееше както намери за добре.

Бе на двадесет години и всичко край нея започна да се разпада.

Тя гледаше младият си съпруг, който умираше от рак и нищо не можеше да направи.

Наближаваше краят на живота му.

Тогава Надя извика към Бога:

– Какво направихме, за да заслужим това?

Отговорът дойде от телевизора.

Беше неделна сутрин и в този момент телевизионният пастор попита:

– Имаш ли бреме, което е твърде тежко, за да го носиш сам?

Надя не бе слушала от начало, но ушите ѝ се наостриха. Тя усещаше, че това е предназначено за нея.

След поканата, Надя се помоли:

– Ела Исус в живота ми.

И всяка тежест се вдигна от нея. Имаше усещане, сякаш ходеше по въздуха.

– Това не е експеримент или фантазия, – каза си тя, – а истинска реалност. Исус наистина влезе в живота ми и понесе бремето, което ми тежеше.

Съпругът ѝ веднага видя промяната в нея.

През следващите два месеца двамата четяха Библията и се молиха. Те не знаеха как трябва да се молят, за това четяха стихове от Словото и казваха накрая:

– Амин.

Същият пастир, който Надя гледаше по телевизията, посети съпруга ѝ в болницата. Той му каза как да приеме Исус в сърцето си и мъжът ѝ го направи.

Това бяха няколко часа преди да почине.

След смъртта му Надя спокойно говореше:

– Съпругът ми сега е здрав от рак и се радва на вечен живот в небето.

Бог използва ужасната здравословна диагноза, за да доведе Надя и съпруга ѝ при Исус.

И двамата бяха променени за вечността. Единият от тях отиде в нов живот в небето, а другият остана да служи на Господ на земята, докато не дойде и неговия ред.

Един ден Елена се почувства виновна за злонамерените клюки, които бе разпространявала. Отиде при местния свещеник и призна греха си.

Този човек не веднъж бе изпитвал жилото на думите ѝ.

– Какво мога да направя, за да поправя всички щети, които причиних с клюките си? – попитала Елена.

– Събери торба с пера, – предложи ѝ той. – След това обиколи всяка къща, за която си казала клюка и сложи по едно перо на вратата.

За Елена това изглеждаше доста просто нещо, за това тя го изпълни.

Върна се при свещеника и попита:

– Направих това, което казахте, а сега какво да правя?

– Върнете се и съберете всяко от перата, – бе отговорът.

– Това е невъзможно, – възрази Елена. – Вятърът вече ги е разнесъл из града.

– Точно така, – усмихна се свещеникът. – След като кажете лоша дума, тя се носи във въздуха на криле и никога не може да бъде взета обратно. Бог ви е простил, както поискахте, но аз не мога да премахна последствията от вашите обидни думи или да ги събера от местата, където са кацнали.

Какво да правим, когато някой иска да „сподели“ клюка?

Ако приятел се обърне към вас с някаква „новина“ или „притеснение“ относно друг човек, спрете го и го попитайте:

– Мога ли да цитирам това, което ще ми кажете?

Това е достатъчно да сложи край на разговора, преди той да е започнал.

Точно както един малък охлюв може да унищожи цяла цветна леха, така и една малка клюка може да разруши репутацията на човек, да опетни характера му и да погълне приятелство.

Михаил възторжено ръкомахаше:

– Кой не иска да види чудеса, мощни отговори, вяра, която премества планини и молитви, които разтърсват небесата?

– Не се горещи толкова, – поспря го Спас. – нека бъдем честни. Всички искаме „изпълнен с огън“ християнски живот, пълен с помазание и власт, но има нещо,което пропускаме.

– И какво е то? – Михаил повдигна вежди.

– Цялата тази сила има скрит корен, който се нарича посвещение, – бе отговорът.

– И все пак, – Михаил леко наклони глава напред, – посвещението не е наказание, а подготовка.

– Подобно е на тренировка в някой вид спорт, – усмихна се Спас, – никой не обича да се поти, но всеки иска медала. За това светостта е нашето духовно обучение. И забележи, без него помазанието е само показност.

Михаил само повдигна раменете си.

– Видът молитва, – продължи продължи Спас, – която задвижва небесата,
не зависи от това колко силно викаш, а от това колко е съобразен животът ти с Божието сърце.

– А истинската власт, – наблегна Михаил, – не се измерва в децибели, а във вярност.

– Какво ще кажеш за дяволът? – Спас предизвика Михаил към размисъл.

– Той не се страхува от изискани думи или цитати от Библията. Страх го е от вярващия, който ходи в ежедневно послушание, макар и тихо, но с убеждение, – плесна с ръце Михаил.

– Искаш ли живот, който дава плодове? – попита Спас.

– Че кой не иска? – отговори с въпрос Михаил.

– Тогава работи върху корена. – посъветва го Спас. – Освободи се от това, което охлажда духа ти. Храни страстта си към Исус, с малки ежедневни избори. Защото Божията сила се проявява на осветена земя и това съвсем не случайно.