Семейство било на екскурзия в Италия. Обикаляло  в старинната част на един град. Минавайки край една църква петгодишната дъщеричка дръпнала майка си за ръкава и попитала шепнешком:
– Мамо, а какво е това здание?
– Това е църква, тук живее Бог.
– Но ти ми каза, че Бог живее на небето ….
– Нали знаеш, че Бог е навсякъде? Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Детето изненадано я погледнало в очите. Майката се опитала по друг начин да обясни на детето това, което било непонятно за него.
След десетият опит на майката, детските очи светнали и детето пояснило:
– А, разбрах! Бог живее на небето, а тук идва на работа…..

Какво си спомняш за хората, добрите преживявания или лошите преживявания с тях?
Бих искала да си спомням хубавите неща за хората, да се фокусирам върху доброто време, което сме прекарали заедно и да не забравя положителния опит, който съм получил в това общение.
Всеки може да се сети за негативното, да си спомни болезнените моменти. Въпреки всичко избери да не помниш тези неща, а се съсредоточи върху нещата, за които би могъл да бъдеш благодарен.
Може би сте бил наранен в миналото от родител или партньор, ако задържиш тези спомени все още ще те боли за това. В резултат на това, няма да можеш да се радваш да бъдеш около тях. Това означава, че все още сте се фокусирали върху негативното.
Бъдете благодарни за доброто в хората. Приятните спомени са избор. Всеки може да избере това, което иска да си спомня за миналото.
Това не означва да ​​отричате раните, които сте имали или че сте освободени от слабостите в други хора. Това е психологически нездравословно. Но се съсредоточете върху доброто, от него изберете да почерпите сили.
Чувала съм съпруги да казват: „Той е добър човек, но …“ Всеки път, когато чуете „но“, това означава, че акцентът е върху негативното, а не на позитивното. Бъдете благодарни за това, което имате! Г-н Перфектен не съществува! Чувала съм същото нещо и от съпрузите, но г-жа Перфектна не съществува!
Ако искате да се насладите на общението с другите, вие трябва да се съсредоточите върху силните им страни и не върху техните слабости. При някои хора, това отнема доста изобретателност. Въпреки всичко, можете да намерите нещо добро във всеки човек.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.

В основата на всеки мит за екологията лежи някакво заблуждение. То се усилва с желанието, изгодно да се манипулира потреблението на човека.
Екологичните митове пораждат такива привичка у човека, че простите неща той обяснява сложно, опирайки се на личния си опит и мнението на околните.
Реалните екосистеми не са устроени много сложно, въпреки че на пръв поглед не изглежда така.
Еднозначни отговори за разрешаване на екологичните въпроси няма и не може да има.
За това е необходимо да се изучават дълбоко и детайлно екологическите процеси и заплахите от друга страна.
Необходимо е да се оформи съзнание и навици за опазване и защита на околната среда още в най-ранна детска възраст.
Едва тогава митовете за екологията ще отстъпят място на загрижеността за опазване на нашата планета.

Травматични преживявания на родителите могат да се предават пряко на потомците чрез така нареченото епигенетично наследство.
Учени от университета в Атланта експериментирали върху мишки. Предизвикали при животните страх от миризмата на ацетофенон, като всеки път при появата на тази миризма ги удрял ток.
Децата и дори внуците на тези мишки също изпитвали страх, усещайки тази миризма. Въпреки, че някои от тях са заченати ин витро и никога не са познавали родители си.
Специфичният механизъм за предаване на отрицателни опит не е изяснен. Но едно е ясно, мъжките екземпляри участващи в експеримента са успели някак да променят участъци от ДНК в спермата.