Цветан бе излязъл с Драгой на разходка.

– Бог е създал човека по Свой образ и подобие, – ентусиазирано говореше Цветан.

– Това означава, че всеки, независимо от неговия статус, възгледи или житейски опит, има стойност, която е невъзможно да се загуби, – поясни разбирането си Драгой.

– Човечеството като добродетел е способността да виждаш другия човек не като проблем или като функция, а като носител на Божия образ, – отбеляза Цветан.

Драгой продължи със разсъжденията си:

– В този свят сме оценявани в зависимост от нашите постижения, ефективност или популярност, но ние трябва да се отнасяме към другите не като към средство, а като цел.

– Това означава не просто да защитаваш живота, – Цветан размаха неспокойно ръце, – а да го почиташ с думите, възгледите и начина, по който се отнасяме към него.

– В крайна сметка човечеството не е слабост, – поклати глава Драгой. – Става въпрос за силата да признаеш стойността на всеки човек, дори на тези, които не могат да ни дадат нищо в замяна.

– Много ми е трудно да виждам стойността в хората, с които трудно се справям, – призна Цветан.

– Човешкият живот е ценен и това се отнася за всички хора, без изключение, – подчерта Драгой.

– Как ми се иска, когато някой мисли или говори за мен, да има повече светлина и доброта в живота му. Не е нужно да ми благодари гласно, важното е да я има в сърцето си.

– Трябва да виждаме Божия образ във всеки човек, – обобщи Драгой. – Нека живеем така, че тези край нас да не се чувстват отхвърлени и незабелязани.

Доктор Маринов караше по магистралата. Този ден му се стори прекалено дълъг, а той искаше час по-скоро да се прибере в къщи.

Беше горещо. Докторът бе уморен. Много колите бяха спрели. Имаше задръстване.

– Не искам да стоя на едно място, – мърмореше Маринов. – Не обичам да чакам. Като тръгна на някъде, където искам да бъда, ми трябва цяла вечност, за да стигна до там.

За да не чака Маринов сменяше лентите, заобикаляше по обиколни пътища, но чак след няколко неуспешни опита да се промъкне в задръстването се запита:

– Защо е това забавяне? Може Бог нарочно ме кара да чакам.

В мислите си Маринов се върна назад.

Имаше нов пациент точно преди края на смяната, което го забави с тридесет минути.

Точно по-това време се бе случил сериозен инцидент на главния път, бяха се блъснали няколко коли.

– Ами ако бях по това време на магистралата, – плесна се по челото Маринов. – Бързам, но нямам представа какво правя.

Чакането има смисъл.

Бог ви спира, за да ви подготви, запази или да ви научи на ценен урок.

За това бъдете търпеливи. Божието време е точно и най-добро.

Докато чакате, викайте към Господа за яснота, сила и устояване.

Дамян бе пропадал в ледена вода. Ледът бе крехък и не издържа под краката му. Едва се отърва. Простудата бе нищо в сравнение със страхът, който бе преживял.

Един ден приятелите му го заведоха до едно замръзнало езеро.

– Няма опасност да се счупи ледът, – увещаваше го Петър. – Той е замръзнал яко.

Живко изтича на замръзналото езеро и скочи няколко пъти върху него.

– Ето виж, – каза му той, – здрав е. Не се страхувай.

Как ли не го убеждаваха, но Дамян бе непреклонен:

– На вид, да. Докато пропаднеш под него …

Накрая приятелите на Дамян го хванаха и го довлякоха до средата на замръзналото езеро.

Отначало той го изпробва плахо. След това бавно и колебливо започна да се доверява на леда.

Миналия опит с леда ми напомня за философиите и ученията, в които сме вярвали.

Уповавате ли на тънък лед или на нещо по-стабилно?

Няма по-здрава основа от Христос.

Доверете миналото на Божията милост, настоящето на любовта Му и бъдещето на Неговата промисъл.

Елена бе млада съпруга и майка. Тя нямаше много опит в кухнята.

Единственото нещо, което беше приготвила сама, преди да напусна дома си, бе сандвич и пържени яйца.

В началото тя се опитваше да готви, но нещата не се получаваха.

Елена и Максим знаеха за нейните „неумения“ и често се смееха, но всяко:

– Скъпа, не си много добър готвач.

Оформяше отрицателни убеждения в нея относно способностите ѝ да готви.

А това водеше и до съответни действия.

Елена вярваше, че не може да готви и за това не го правеше.

Ядяха готова храна от магазина, която само я притопляха.

Много често излизаха навън да се хранят, а това се отразяваше зле на финансите им.

Така минаха доста години.

Накрая Максим повярва във възможностите на Елена.

Тя започна да практикува и скоро стана много добър готвач.

Има области, в които сме слаби и такива, в които сме силни.

Нито силните ни страни, нито слабостите ни могат да бъдат единственият определящ фактор за това кои сме като личност, като съпруг или като родител.

В Христос Бог казва, че сме добри и ние трябва да вярваме в това.

Николай се опитваше да се ориентира по маршрута без карта.

Направи доста опити да достигне мястото, за където бе тръгнал, но не се получаваше, въпреки че бе напълно убеден:

– За какво ми е карта или помощ от някого? Сам ще си намеря пътя за там.

Направи два обратни завоя и стигна до съмнителен еднопосочен чакълест път, водещ към никъде.

Накрая спря и въздъхна дълбоко:

– Май ще трябва да се обърна към GPS-а си за да ме ориентира

Е, стигна там, където трябваше да бъде, но не мина без помощ.

Бог ни дава Своето Слово, мощна, но същевременно практична „карта“ за живот.

Той също така поставя мъдри хора в нашия свят, които могат да ни говорят истината.

Тези „карти“ ни насочват към разумни решения и ни карат да мислим добре, да действаме, както трябва, да обичаме чистосърдечно и да живеем пълноценно.

Ако забавим темпото, за да се вслушаме в Божите съвети, ще се движим по правилната траектория.

Само ако можехме да оставим настрана гордостта, нетърпението и дори собствените си идеи, за да се вслушаме, ще разберем, че Неговият път е правилния.