В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

Каин копнеел за вечността, но той искал човешка слава. Имал син, построил град.

Сред неговите потомци имало музиканти, животновъди и занаятчии.

Хората се разпрострели из цялата земя, но безбожната култура била пълна с насилие, омраза и отмъщение. Ламех убил двама души и се хвалил с това.

Бог е подарил надежда в лицето на Сит. Когато на Сит се родил син, хората започнали да призовават името на Господа. Хората се молили за Божията милост и помощ, и отново Му се доверявали.

Тънката нишка на Божествения живот в хората не се прекъснала.

Един ден учителят казал на учениците си:

– Запишете на лист хартия имената на всички хора, които мразите.

Когато децата направили това, учителят им дал задача за другия ден:

– Донесете в торбичка, толкова домати, колкото имена сте записали.

Едни деца донесли само два домата, други три, трети пет, а имаше и торбички пълни с десет домата.

– А сега, – казал учителят, – ще носите тези торбички със себе си две седмици.

След няколко дни децата започнали да се оплакват:

– Толкова гадно миришат тези домати, започнали са да се скапват.

Тези, които имали в торбичката си по 10 домата изобщо не можели да ги носят. Миризмата била  отвратителна и непоносима.

След седмица учителят събрал децата, изслушал оплакванията и им казал:

– Тези домати приличат на сърцата ви, когато не харесват някои хора.Омразата разяжда душата и тя заболява. Ако вие не можете да понасяте миризмата на развалените домати, представете си какъв „аромат“ излъчват сърцата ви, в които има горчивина и гняв?

Сърцето е красива градина, която редовно трябва да се почиства от плевели, т.е. да простите на тези, които са ви ядосали. Това освобождаване в него осигурява място за действително добри неща.

Не взимайте от живота всичко, взимайте само най-доброто!

Санитарите се навеждаха и проверяваха телата. Мъртвите оставяха, а ранените прибираха. Теренът беше труден и трябваше внимателно да си пробират пътя.

Изведнъж Димитър забеляза на около 150 метра пред тях двама носачи да изплуват от мрака. След това изскочиха още двама и още двама. Димитър осъзна, че те бяха от страната на врага.

Мъжете от двете страни предпазливо се приближаваха едни към други.

„Внимавай, – каза си Димитър, – не се поддавай на емоциите си“.

Санитарят от противниковата армията вдигна ръка, посочи с пръст Димитър, а после в калта под краката си.

Човекът нямаше оръжие. Коленичи и подкани с жестове Димитър да се приближи. Румен разбра какво иска да им каже и  тръгна напред.

Когато Димитър приближи, той вече превързваше един от техните войници паднал в калта. Раненият беше в шок, цялото му тяло се тресеше.

Чуждият санитар бе повдигнал треперещия войник, а Румен го превързваше. Димитър и Румен сложиха внимателно ранения на носилката. Те бяха партньори по пренасянето на простреляните и им даваха първа помощ.

Преди да тръгне Димитър се взря във вражеския санитар, който го бе повикал. Той също го гледаше. Очите на непознатия бяха безизразни. Бе по-едър от Димитър и по-пълен, но изглеждаше на същата възраст.

Униформата му бе мръсна и оплескана с кал, също като униформите на Димитър и останалите.

Те не си казаха нищо. Стояха и мълчаливо се гледаха.

Димитър искаше да мрази този човек пред себе си, но изпита студенина. Студенина и омраза към войната.

Какво да кажем за случилите се терористични актове на много места по земята? Можем само да плачем и да се молим.

Ние живеем в свят, където всяка наша дума и постъпка се отразява на всичко около нас.

Всяка война започва с „безобидните“ дрязгите в блока, където живеем, но на нас това не ни прави впечатление.

Ние също създаваме конфликти, макар и малки, микроскопични, но ужасни и жестоки. Това става, когато отмъщаваме един на друг, сеем омраза един спрямо друг, …..

Ние не забелязваме тези „терористични актове“, защото те имат много по-малки размери, но подобни създаваме почти всеки ден. Оскърбяваме, обиждаме, сипем проклятия и желаем нашия „враг“ да умре.

Но ние не обръщаме внимание на тези случай, докато те не достигнат до катастрофални размери.

За съжаление престъпленията и нещастията са станали нещо обикновено в ежедневието ни.

Бог обича всички хора. За това се и бави, за да се покаят всички, да се поправят, така че да станем едно с Него.

Ще дойде време, когато Бог ще унищожи всяко зло, но това ще бъде края. Божията благодат действа навсякъде и във всеки. Хората, който я приемат, ще имат вечно блаженство, а тези, за който тя е нежелана, се обричат на вечна мъка.

Не терористи, а Страшният съд чака всеки от нас. Готови ли сме за него?

Връщайки се към смъртта на хората в Брюксел, ще кажа, че такива събития ни напомнят, че и ние сме смъртни и можем да умрем неочаквано. За това трябва да се приготвим още сега за срещата си с Бога. Нека да използваме по най-добрият начин времето, което ни е дадено за покаяние и поправление.

А за убийците и тези, които са загубили близките си в тези кървави събития нека се молим.