Често при поход или риболов липсва чиста питейна вода. Какво да правим тогава?
Разбира се, най-добре за дезинфекция на водата е да се нагрее до кипене. Въпреки това, съществуват условия, когато е невъзможно да се направи огън, а вода в реката е със съмнителна чистота.
При поход не е излишно да се вземе пантоцид. Една две таблетки са достатъчни да очистят половин литър вода за около 30 минути. Мътната и кална вода трудно се дезинфекцира с този препарат.
По изключение, водата може да се обеззарази с три процента разтвор на водороден прекис. За един литър вода са нужни 3 капки. При кална вода на литър вода е достатъчно да се капнат 10 капки водороден прекис, а за силно замърсена вода – 15 капки.
Далеч от селища и ферми може да се направи филтрационен кладенец.
На 3 – 15 метра от реката, това зависи от плътността на почвата, се копае дупка. Дъното ѝ трябва да бъде няколко десетки сантиметра по-ниско от нивото на водата в реката.
Филтрирана чрез земята, водата се очиства и става годна за пиене.

Един ученик дошъл при своя учител и му казал:
-Уморен съм. Тежък е живота ми. Имам много проблеми и трудности. Нямам сили повече да плавам срещу течението… Какво да правя?
Вместо да отговори, учителят поставил три съда с вода на огъня. В първия пуснал морков, във втория яйце, а в третия няколко зърна от кафе. След няколко минути извадил моркова и яйцето, а кафето излял в една чаша.
– Какво се е променило? – попитал учителят.
– Моркова и яйцето се свариха, а кафето се разтвори във водата. – отговорил ученикът.
– Не, не е така, – казал учителя. – Моркова се свари и стана мек, а яйцето твърдо. Външно не са се променили. но структурата им се е изменила след варенето. И с хората става по същия начин. Външно не се изменят, но някои стават слаби там където крехките устояват.
– А кафето? – попитал ученикът.
– Е, тук е най-интересното! Кафето напълно се разтвори в кипящата вода и се превърна в ароматна напитка. Има хора, които променят сами обстоятелствата и ги превръщат в нещо друго, съвсем ново.
Истината е, че всеки сам избира да бъде „морков“, „яйце“ или „кафе“.
Изборът е ваш.

Един ученик попитал учителя си:
– Кое е най-главното?
– Справедливостта в света, – отговорил учителя.
– А нима той е справедлив? Толкова много хора страдат….те са билни, бедни, а някои без голямо усилие получават всичко…
– Всеки получава от живота това, което желае, – усмихнал се мъдреца, – животът и съдбата са много гъвкава субстанция. И на всеки се дава това, което иска. И това наистина е така.
– Какво говорите, учителю? – подскочил ученика, – как можете да кажете такова нещо!…..Нима вие потвърждавате, че на всички хора, които им се случват неприятности, сами са ги поискали?
– Седни. Ти още не разбираш. В този свят няма друг избор. Каквото е вътре, това е и отвън…. Ако те виждат светът пълен със нещастия, – мъдрецът за малко замълчал, – светът няма друг избор… светът става такъв, какъвто човек е искал да го види.
– А защо хората се стремят към нещастието? – сядайки попитал ученика.
– Такава е културата ни. Този, който страда, може да се оплаче и ще му стане по-добре. Ние смятаме, че човек, който е преминал през много препятствия, е …за нещо достоен. Хората смятат, че ако са имали много неприятности, то ще го гледат с уважение, както гледат този, който ги е преодолял….
– Учителю, аз самият смятам, че тези, които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знаят какво е да се издържат в труден момент.
– И какво, ние трябва за това ли да те уважаваме?
– Не, но сте длъжни да проявите поне капка уважение, защото съм преживял повече от вас.
– Виждаш ли, ти искаш уважение за това, че си имал труден живот и не само искаш, но и смята, че така трябва да бъде. Именно желанието за уважение и значимост кара хората подсъзнателно, да желаят нещастието, за да ги уважават после.
И какво остава ?
Просто се изпълнява желанието на самия човек….
Каквото е вътре, това е и наяве….

Водопадите сами по себе си са красиво зрелище. Потоците от кристално чиста вода, течаща от скалите, постоянно висяща над пропастта, не може да не радва очите на човека.

Но съществува на земята и такъв водопад, който удивлява, очарова и плаши едновременно. Това е огнения водопад в Националния парк Yosemite в Калифорния. Наричат го Конска опашка.

През цялата година водопада по нищо не се различава от всички останали в света, с изключение на височината, която е 650 метра.

През февруари, там вместо вода от скалите се стича огън.

Разбира се, огън в истинския смисъл на думата, не се наблюдава. Просто ъгъла на падащите личи от залязващото слънце така осветяват низкопадащите потоци вода, че водопада се преобразява и ти се струва, че не вода, а потоци от разтопен метал се спускат от скалите.