Ритуалите, обредите и обичаите са неразделна част от културата. Те са не по-малко важни от постиженията на науката или достиженията в изкуство. Най-древните ритуали и обичаи са стигнали до нас през вековете под формата на знаци, суеверия и празнични дни. Всеки от нас малко или много е чувал суеверия от рода на: пазете се от счупени огледала, разсипването на сол,…. Анализът на произхода на суеверията хвърля светлина върху истинската стойност на несъзнатото, живеещо в човека …
Припомнете знаците, в които са вярвали нашите майки и баби, и продължават да вярват: птица или пеперуда влизаща в къщата – знак за наближаваща нечия смърт, да се върнеш у дома преди пътуването и да не се огледаш в огледалото – очаква те неуспех, да срещнеш жена с празни кофи –  ще попаднеш в беда, да поздравяваш предварително за  честит рожден ден – нещастие.
Всеки знак е един вид закон, който трябва да бъде постоянно следван. Почти за всяка беда от суеверие е предложимо едно магическо средство за борба: да се плюе през лявото рамо, да се  покаже език пред огледалото…. Най-простата магическа процедура, извършена с цел да се спаси от зло, вече не се възприема като магическа, а автоматизиран процес, свързани с отслабването или загубата на значението на станалото.
За да се разбере защо нашите предци са се страхували от черни котки и птици влетели в къщата, трябва да обърнем внимание на произхода на символите и тяхната връзка с ритуалите.
По този начин, можем да видим, че голяма част от ежедневните ритуали, вярвания и суеверия са свързани с архаичните представи за пресичане на определена граница. Правилното започване на обред и истинския разговор с неземни същества са били винаги важни за нашите предци, и за това под формата на закони, са оцелели и до днес.

Утро. Слънцето едва се бе разсънило, а хората бързаха вече за работа. Лена, след упорития глас на будилника, скочи от кревата и се насочи към банята. Тя е млада майка, която има малка дъщеричката, палава и непокорна.
Лена погледна в огледалото и смръщиа вежди:
– Ах, тази „портокалова кора“ – и задържа ръката си върху крака си.
Слаб лъч светлина се мушна през леко открехнатата врата на банята и тихо като сянка  премина малката ѝ дъщеричка. Детето веднага побягна, щом усети, че майка ѝ я засече и отиде да се приготви за детската градина.
Завари баща си да оправя вратовръзката си пред огледалото в стаята. След минута мълчание малката Даря прегърна баща си и с любов каза:
– Татко, когато порасна искам да стана красива като теб.
– Не! Когато пораснеш, ти ще станеш толкова красива, колкото е майка ти, – каза нежно баща ѝ.
– Не, не искам да съм като нея. Ти стана уми се и вече си красив, а мама, стана уми се и започна да се разкрасява пред огледалото, а след това дълго ще реше косите си и едва тогава ще стане красавица, – заключи детето
Изведнъж Даря направи кисела гримаса, незнайно към кого отправена и почти изръмжа:
– И освен това тя има някаква „портокалова кора“, на която всяка сутрин се ядосва….

Тя беше едва на три годинки, когато разбра, че единият ѝ крак е по-къс и по-слабо развит от другия. Често питаше:

– От къде се е появило това? Защо другите деца го нямат?

Един ден баща ѝ каза:

– За всичко, което ти е отнето, ти се дава нещо ценно.

Това ценно нещо за нея беше любовта. Тя бе лъскавата опаковка, гланцовата хартия и копринената панделка, с които порасналото вече момиченце опаковаше нежелания паралич.

Любовта беше нейната утешителна награда. И хората около нея ѝ я даряваха щедро. Отначало тяхната любов я предпазваше да не обръща много внимание на недъга си, а по-късно стана щит срещи неприятните изживявания, с които се сблъскваше.

Така тя не изпита разочарование, когато разбра, че паралича не е дар, а болест, която я е осакатила. Не страдаше, когато се оглеждаше в огледалото и не изпитваше огорчение, когато ѝ казваха:

– Имаш много красиво лице, но кракът ти ….

Тя страдаше само, когато съзираше тъга в очите на майка си.

Любовта във всичките ѝ проявления като грижа, привързаност, нежност, сигурност, удобство и красота, с които околните я обграждаха в дома ѝ, я бранеха от всякакви болести и страдания.

Ако искате да промените света към по-добро, започнете със себе си. Само, когато започнете да се харесвате, светът ще се отвори за вас и вие ще бъдете в състояние да черпите от него положителни емоции.
Любовта към себе си води до напълно различно отношение към други. В този момент, когато приближите огледалото и това, което виждате ви допада, ще доведе до радикални промени в живота ви.
Тогава пет основните промени ще се случи в живота ви:
Вие много по-различно ще започнете да се чувствате на улицата, ще имате някаква самоувереност.
По различен начин ще се отнасяте към хората около вас. Вие ще цените времето си и няма да го губите за хора, с които не ви е интересно.
Вие ще бъдете в състояние да оценявате правилно работата си и ще извършват всякаква работа по-качествено.
Ще привлечете в живота си положително настроени хора, които няма да ви дърпат надолу.
Вие ще дарявате усмивка на другите и светът ще стане малко по-добър и любезен.
Бъдете радостни, колкото е възможно повече, често се усмихвайте и дарявайте хората само с положителни емоции.
Развивайки се човешката личност е склонна да открие нови хоризонти и да ги завладее. В това развитие трябва да има много любов. Първо започнете да обичате това, с което се занимавате и вие ще можете да насочите енергията си в творческа посока.
Най-накрая спрете да критикувате другите хора, не търсете недостатъците им, отбелязвайте плюсовете им и като резултат ще започнете да цените и уважавате себе си.
Не е ли това, което искате в момента? Може би е време да погледнете на света през призмата на любовта?

Миналото си е минало. Важното e днес. Не мe интересува какво си направил, който ви го е направил или колко време сте го направили. Важното е сега в каква посока се движите.
Ако искате да растете, трябва да спрете да се фокусира върху миналото си и да се съсредоточи върху бъдещето. Съсредоточете се върху това, което искате, а не това, което не искате да ви се случи, т. е. върху вашата цел.
Ето защо диетите не работят. Когато сте на диета, това обхваща цялото ви време и внимание, и вие мислите много повече за храната и диетата.
Или ако си пушач казваш: „Един ден аз ще откажа цигарите, защото знам, че е лошо за мен.“ Но през цялото време, той се фокусира върху това, което не иска да прави. Това те държи заби в един коловоз. Трябва да се съсредоточиш върху нещо друго.
Не се фокусирайте върху това, което се е случило. Съсредоточете се върху това, което искате да се случи. Ако вие настоявате, докато шофирате, да гледате в огледалото за задно виждане, ще се ударите. Така че трябва да спрете да правите това!
Ако искате да завършите състезанието добре, трябва да ангажирате ежедневно време с Бога, така че да можете да попълните ума си с Божието Слово и да се съсредоточи върху целта си, за живота си, не за минало.
Помислете:
Какво е това нещо от миналото ви, за което е трудно да спрете да мислите?
С какви мисли може да замените тези спомени, така че да може да се движи напред с вяра?
Прекарвайте известно време днес молейки се за целите, които имате за живота си и посоката, в която Бог иска да ви отведе.