Няколко месеца след терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001, психиатри отбелязали, че продължавали да идват хората, които живеели на хиляди километри от мястото на трагичните събития, защото не могли да спя добре, буквално страхът ги парализирал. Ние живеем в свят, в който цари страх, тревога и безпокойство.
Как да преодолеем страха? След като Исус умря, учениците му трепереха от страх, криейки се зад заключени врати и изтощени от съмнение и отчаяние. Но изведнъж се появи пред тях живият Господ, с думи, които разпръснаха всички страхове: „Мир вам!“
Страхът се преодолява чрез вяра в живия Господ.
Отговор на страховете в обществото лежи в общата ни вяра в живия Господ. Отговор на национални и международни конфликти, и страховете е в познаването на Този, Който живее до вечни векове. Ние не се покланят на един мъртъв Христос. Ние се покланяме на възкръсналия Христос, който разруши силата на греха, смъртта и ада. От какво ще се боим тогава?

За първи път думата „хулиган“ се появила в полицейски отчет в Лондон през 1894 г.
С нея била описана младежка банда, действаща в района на Ламбет.
Наричали ги Hooligan Boys по аналогия на извесния на полицията лондонски крадец Патрик Хулиген.
Думата била подхваната от пресата и била обособена като обозначение на грубо нарушение на обществения ред или на открито изразяване на неуважение към установените норми на обществото.

Религиозни групи на различни култове са започнали да съществуват, откакто хората са се научили да обменят информация. Много от тях се основава на вярата в предсказания или религиозните убеждения за уникалните явления.
Кодекс от правила и еднакво мислене, обединяват вярващите в тях. Някои от хората са привлечени от страх, други от интерес, а трети от любопитство. Прекомерното увлечение към нещо води до неконтролируема болезнена зависимост.
Всички култове по различен начин гледат на света и се отделят от останалата част на обществото.
В сектата на „Източната мълния“ вяват, че Исус се намира на земята сред нас и той се ръководи от догмите на тяхната секта.
Този китайски култ е бил замесен в отвличания и други престъпления срещу християните. Те използват секса като ритуал за влизане в култа. Членове прекарват живота си в подземни църкви и се противопоставят на Комунистическата партия на Китай.
Култът е свързана с движението на опозицията на правителството. Например, с движението на „Тайпинг“, оглавявано от измамници, които наричат ​​себе си братя и сестри на Исус, и са организирали въстание.

Хора всякакви. Едно пъстро множество пъплеше и изпълваше улиците, особено днес, когато времето реши да се усмихне.

Дядо Слави и дядо Иван бяха седнали на пейката и си бъбреха. Множестото млади „изрисувани“ и наконтени, дадоха насока на разговора им. Те бяха възрастни хора, много видели и препатили, но държаха на морала и чистотата в обществото.

– Човешкото тяло е създадено така, че да не се нуждае от допълнителни корекции за съществуването си, – каза дядо Слави, като погледна намръщено червенокосата красавица с извити мигли, като на кукла, която мина край него.

Дядо Иван уловил погледа му тупна с ръка по коляното си и каза:

– А ние какво правим? Използваме козметика, парфюмерия, пластична хирургия, генетика, силикон…

Дядо Слави често обичаше да поучава. Намести се добре на мястото си и започна да говори, сякаш голяма тълпа от хора се бе събрала да го слуша:

– Човек от ранна възраст започва да корегира това, което му е дадено. За него то не е достатъчно добро.

Дядо Иван се усмихна:

– Каквото и да направи човек, то не остава безнаказано в живота. Аборт, евтаназия, …и какво става след това?

Дядо Слави продължи „словото“ си:

– Всички корекции, които си прави сам човек понякога са болезнени или водят до болести и увреждания.

Дядо Иван махна с ръка.

– Погледни, за всички тези „украси“ се хвърлят много пари. Ем си бъркат в джоба, ем не става тая дето са я решили.

Дядо Слави тъжно заключи:

– От всичко това човек не умира, но бавно и постепенно се унищожава.

Двамата старци си седяха на пейката, приказваха, но кой ли ги чуваше? Хората минаваха край тях, всеки устремил се нанякъде, без да се интересуват от нечии съвети и терзания.

Интензивността на преследването на протестантите в Китай през миналата година е сравнима с времето на гонения по време на „културната революция“.
От януари до ноември, близо 400 църкви са разрушени или са лишени от кръстове. На дискриминацията били подложени християнските общности в по-големите градове на провинция Джъдзян и някои други провинции.
Забележима е промяната в отношението на китайското правителство към протестантските общности през 2014 г. В миналото са били преследвани основно официално нерегистрирани „домашни“ църкви и католически общности.
През 2014 г. правителството е обявило лидерите на „домашните“ църкви за ръководители на култове и преследването се е засилило. Мащабът и интензивността на преследване са достигнали историческия максимум от „културната революция“.
Увеличил се е броя на наказателните дела срещу протестантски лидери в много провинции, включително Вътрешна Монголия, Шандонг, Хънан, Хунан, Шанси и Синцзян.
Една от важните причини, поради която стават преследванията през 2014 г. е станало популяризирането на „християнската теология с китайски характеристики“. В нея са изтрити различията между християнската теология и комунистическите идеи за „хармонично общество“.