Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.
Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.
Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.
Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.
На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:
– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?
Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.
Донка се намръщи и му каза:
– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?
Той се усмихна топло и отговори:
– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.
Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.
Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:
– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.
Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:
– Господи, моля Те помогни ми.
За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.
„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.
Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.