Късно вечерта Димова се прибираше след дълъг разговор с приятелката си. Тогава видя в тъмната уличка хора, които бяха си послали картон и спяха на тротоара.

На другия ден тя сподели това с учениците си и ги попита:

– От какво се нуждаят тези хора?

– Храна, – каза Петьо.

– Пари, – обади се мълчаливият Слави.

– Сигурно място, – добави Даниела.

Изведнъж Даря скочи и високо каза:

– Те се нуждаят единствено от надежда.

– Искаш да кажеш, че те очакват да им се случат добри неща? – попита заинтересовано Димова.

– Не, – закърши ръце Даря, – те се нуждаят от увереност в това, на което се надяват.

Даря говореше за вярата в Исус Христос макар и не пряко.

Всички в класа знаеха, че тя ходи на църква, за това често ѝ се присмиваха за странните изказвания.

И днес се случи същото. Повечето от децата се закискаха, а на Димова ѝ трябваха десет минути за да умиротвори класа.

Какво е това върховно добро, на което вярващите в Христос могат да се надяват с увереност?

Обещанието за влизане в Неговата почивка.

А какво включва тя?

Божият мир, увереност в спасението, разчитане на Божията сила и убеденост за бъдещ небесен дом.

Светът наистина се нуждае от надежда.

Божието истинско и сигурно уверение е, че в добри и лоши времена Той ще има последната дума и няма да ни подведе.

Когато Му се доверим, знаем, че Той ще оправи всичко за нас на Своето Си време.

Ана Петрова бе лекар и практикуваше в спешна медицинска помощ. Тя работеше на много трудни места, там където мнозина нейни колеги биха се поколебали да отидат.

Бе помогнала на мъж чието лице бе обезобразено от дълбоки белези. Той ги бе получил, когато домът му гореше.

Много я трогна едно седем годишно момиченце. Когато майка му плачеше и притеснена повтаряше:

– Ние сме бежанци. Как ще се оправяме оттук нататък.

То нежно държеше лицето ѝ в ръцете си.

Ана бе забелязала нещо много интересно за людете, които срещаше и го споделяше с близки и познати:

– Тези хора разчитаха само на вярата си, че Бог ще донесе по-добри дни и щастливо бъдеще. И то при такива големи трагедии, мъка и безпомощност.

Бог знае плановете, които е определил за теб. Те няма да ти навредят, а ще ти дадат надежда и бъдеще.

Независимо дали живеем във времена на щедрост или се чувстваме изгнаници и сами днес, можем да се доверим на Божите обещания, че ще Го намерим, когато Го търсим с цялото си сърце.

Каквито и да са нашите обстоятелства, ние наистина ще бъдем намерени от Него.

Кирил често караше сина си Генчо с колата до училището, а след занятията го вземаше обратно.

Един ден всичко се обърка и Кирил закъсня да вземе сина си.

Той шофира безразсъдно бързо. Паркира колата и изтича до класната стая на сина си.

Генчо бе прегърнал раницата си и седеше заедно с учителя си.

– Много съжалявам, Гена, – смутено каза Кирил. – Ти добре ли си?

– Добре съм, – сбърчи нос синът, – но съм ти много ядосан, че закъсня.

„Как можех да го обвинявам? И мен ме беше яд“, – помисли си Кирил.

Той знаеше, че това не бе единствения път, когато щеше да разочарова сина си.

За това се стараеше, да го научи, че Бог никога няма да наруши своите обещания.

Когато плановете се провалят или хората ни обезкуражат, можем да бъдем изкушени да бъдем разочаровани от Господа.

Въпреки това можем да разчитаме на Божията надеждност, защото Неговите планове „стоят твърди завинаги“.

Можем да хвалим Бог, дори когато нещата се объркат, защото нашият любящ Създател поддържа всичко и всички.

Бог е винаги верен.

Михаил често прелистваше Библията си, за да намери впечатляващ стих, който да сподели в социалните мрежи.

Той много се гордееше с това:

– Аз редовно публикувам библейски стихове във Facebook, Twitter и Instagram.

Но трябва да се отбележи, че те винаги бяха извън контекста.

Негови приятели споделяха:

– Михаил го прави редовно, толкова е педантичен.

А самият той поясняваше работата си в социалните мрежи:

– В това има изкуство! Разбира се, можете да четете глава на ден или дори да прекарвате часове в изучаване на определена тема, но никога няма да получите много лайкове по този начин.

По-голямата част от времето си Михаил прекарва като трескаво прелистваше страниците на Библията, докато намери нещо добро за публикуване, което може да се съчетае с картина от природата или вдъхновяващ залез.

Михаил си призна по време на един разговор:

– Обикновено не получавам лайкове за осъдителни стихове – и сбърчи нос.

Днес той бе във вихъра си.

– О, ето един добър! Има всичко! Дървета, вода и обещание за просперитет ….

А стихът беше:

“ Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява“.

Дано лайковете за този стих да са на спасени души!

Днес изпече слънце. Е, имаше някое и друго облаче, но те не помрачиха общата картината.

Цено и Жеко се бяха спрели на сянка и разговаряха.

– Примамка и измама, – горещеше се Цено. – Това е чудесна тактика, нали?

– Така е, – съгласи се Жеко. – Изкушаваме се и се подмамваме от обещанието за забавление, удоволствие и спокойствие.

– Всичко, което може да ни предложи този свят, е синтетична, изкуствена, фалшива версия на истинското, – наблегна Цено.

– Но това не отменя и не омаловажава влиянието, което може да има върху нас пристрастяването, – отбеляза Жеко.

– Знанието има стойност само ако върви с действие, – плесна с ръце Цено.

– За това, – напери се Жеко, – не трябва да бъдем ръководени от критериите на този свят ….

– А да се променяме, като непрекъснато обновяваме ума си, – прекъсна го Цено.

– За да сме способни, – размаха ръце Жеко, – да разпознаваме какво желае Бог, кое е добро, угодно и съвършено Нему.

– Когато обновяваме ума си, ние се преобразяваме – възторжено възкликна Цено – и се научаваме как да се справяме с живота и най-вече това, което ни поднася той.

– Трябва да познаваме Божието Слово и любовта, която Бог има към нас, за да разпознаваме измамника веднага, – заключи Жеко.

Може би щяха още да си говорят, но решиха, че силно препича и си тръгнаха.