Важното е да разберем, че ако искаме да избегнем нещо, закъснението е един от начините за избягване, ние не искаме да го правим.
Има ли човек, който би закъснял да отиде до тоалетната?
Това звучи даже смешно. Такова нещо е трудно да се случи. Това е физиологична нужда, която за нашия организъм се явява изключително важна.
Ако в живота си имате неща, които вие не смятате за важни, защо си губите времето за тях?
Трябва да престаните да вършите това, което за вас не е важно!
Но трябва да се съобразяваме и със следното. Боли ви зъб и трябва да отидете на зъболекар. Това е неприятно за вас, но има и нещо друго.
Тук влияе друг принцип. Трябва правилно да разграничим кое е важно за момента и кое не. Такъв филтър ни е необходим, независимо от предпочитанията ни.

Бог благославя тези, които осъзнават нуждата си от Него.
Той няма нищо против да има мач по борба с вас, защото при борбата има контакт с вас. Това означава, че сте близо до Него, а не далеч и Той не е равнодушен към вас.
Какви проблемите имате в живота си точно сега? С децата, съпруга, финансите си или вашето здраве – това са само симптом. Вашата истинска борба е с Бога.
Каква е твоята борба с Бога? Вашият най-голям борба е, когато нещата не вървят по начина, по който ги искате или стават много по-бавно, отколкото ви се иска и тогава вземате нещата в свои ръце. Не чакате, не се доверявате на Бога, не се молите, не мислете, че Бог ще осигури вашите нужди, а бързате да получите.
Какъвто и да е проблемът в живота ви, той се свежда до две неща:
Ще се доверите ли на Бог да се погрижи за ситуацията?
Ще се покорите ли на Бога и ще направите ли правилното нещо, дори ако това не ви е много по вкуса?
Коренът на всички наши конфликти в живота е, че не искаме да сме отговорни за действията си. Искаме да бъдем като Бог. Затова Бог казва: „Добре, нека да идем навън и нека да се преборим – аз и ти, един срещу друг. Нека видим кой наистина владее положението“.
Обичам аналогията с борба, тъй като целта на борба е да притиснеш другия на тепиха. Откъде знаете, когато сте спечелили? Когато ви кажат: „Отказвам се“.
Бог чака да кажете, че ще се борите със себе си толкова дълго, колкото е необходимо, за да разберете същността на нещата.
Защо ни е трудно да дадем контрола за проблемите си на Бога? Какво ни пречи да кажем: „Предавам се“?
Какви промени могат да се направят, така че да се забавят нещата, чакайки Бога, давайки му шанс да работят за наше добро, вместо да вземем нещата в свои ръце?

Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Крещящата нужда сега е църквата да се постави на бойна нога. Къде е настъпващата ѝ армия, готова с щурм да превземе света? Къде е дръзновението и отзоваването на Божия повик?

Църквата се е успокоила, нали Бог защитава Неговите в дни на бедствие. Хиляди християни не чуват как огромните вълни  на злото заливат масите, куршумите на врага пропищяват край ушите им. Не усещат коварният агент в побелялата нива, готова за жътва.

Те не плачат за погиващите край тях.  Забравили са за духовното войнство на злото в небесните места и за световните владетели на настоящата тъмнина.

Казват си: „Не е тъмно. Всъщност е светло и удобно. Приятно е. Виж само дома ми, колата, вилата, лодката ми. Чуй новата ми стериоуредба, виж новата ми техника в дома.

Нима трябва да ни застигнат бури, наводнени, земетресения, торнадо или някакъв друг катаклизъм, за да се осъзнаем и да работим?

Днес повече от всякога сме във война. Бойното поле е светът. Хиляди народи са пръснати по света и всеки от тях трябва да чуе за Бог. Има още от Неговите, до които не е стигнала благата вест. Това е една незавършена задача оставена ни от Него, да спечелим поне един от всеки народ, така че Божието царство да се разраства.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.