27 служители и пациенти от болница Ал-Кудс са били убити от авиоудар.

Доктор Мохамед Васим Маац, един от най-квалифицираните педиатри в града, е бил убит по време на атаката. Убитият лекар от четири месеца не се е виждал с близките си.

Доктор Маац е останал в Алепо, най-опасния град в света, поради предаността си към пациентите.

Загиналият педиатър обикновено е работел в детската болница през деня, а през нощта в бърза помощ на болницата Ал-Кудс.

Той бил дружелюбен, любезен и винаги много се шегувал.

Няколко дена преди инцидента авиацията е ударила на 200 метра от болницата. Когато бомбардировката се усилила, медицинският персонал в болницата се втурнал към мазето на болницата, превозвайки бебетата в кувьози за новородени, за да ги защитят.

Както много други доктор Маац бил убит, спасявайки живота на хората.

Сега ситуацията в град Алепо и цяла Сирия е критично, скоро се очаква обсада на Алепо.

Земетресение с магнитуд 7.8 е разтърсило Еквадор през нощта на 17 април. Според геоложки проучвания на САЩ, епицентъра му се намирал на 27 км югоизточно от село Муисне, на дълбочина 19,2 км.

В Еквадор и Перу била обявена опасност от цунами. Според последните данни, ударът на стихията е отнел живота на 570 души.

Куче на име Дайко е помогнало на спасителите в Еквадор да намерят под развалините седем човека, а след това е умряло от обезводняване.

Спасителите се опитали да спасят помощника си, но безуспешно. Животното е умряло на 22 април.

Златистият лабрадор е участвал в различни спасителни операции.

Дайко е бил на четири години, три от които е служил в пожарната.

Човек спи в много малка част от денонощието.

Можем да предположим, че във всеки момент по-голямата част от населението на света е будно, но поради неравномерното разпределение на хората в часовите зони това не е така.

Пет часа в денонощието, например от 20:00 до 01:00 по Координирано универсално време – UTC, повечето хора от земята спят.

Пик на спящите, които са около 57,5% от общото население на земята, е 22:00 UTC, което съответства на един часа през нощта по наше време.

В една тъмна нощ Васко караше автомобила си. Колата се занесе настрани, а Васил беше изхвърлен от седалката.

След 12 часа лекарите обявиха, че 18 годишният младеж не е могъл да се справи с многобройните си наранявания.

Това бе голяма загуба за неговите близки.

Васко беше спортист, герой за малката си сестра и отдушник за майка си. На сестра му Сара и майка му Юлия им бе трудно да се сбогуват с Васко. Това беше тежка мъка, която щеше да ги съпровожда през целия им живот.

Но веднъж се случи нещо изумително.

Майка му си спомни, че когато Васко бе жив казваше:

– Искам да стана донор за органи, в случай, че се случи нещо със мен.

Това негово желание бе изпълнено.

На Елена Найденова присадиха бъбрек и панкреас от него.

Лекарите казваха за нея:

– На Елена не ѝ остава много време.

Но благодарение на трансплантацията, те все още е жива.

Измина една година. Сара и Юлия бяха отишли на гроба на Васко. По същото време Елена минаваше наблизо с мъжа си и му предложи:

– Нека да идем на гроба на Васко.

Когато Юлия видя Елена да приближава гроба на сина ѝ, майчиното ѝ сърце трепна. Тя разбра, коя е тази жена.

Юлия и Елена се прегърнаха.

– Той е моя герой, – каза Елена като погледна към гроба на Васко. – Благодарна съм му, че ми подари още живот.

Един монах бил в напреднала възраст и си казал:

– Нуждая се от мазнина.

И посадил  маслина.

– Господи, – молел се монаха, – тази маслина се нуждае от дъжд, за да се укрепят нежните ѝ корени. Изпрати топли и благотворни дъждове“.

И Господ изпратил златен дъжд.

– Господи, – молел се монахът, – моето дръвце се нуждае от слънце. Изпрати ми слънце, моля Те.

И слънцето засияло със златните си лъчи между дъждовните облаци.

– Сега то се нуждае от студ, за да се укрепи тъканта му, – извикал монаха.

И дървото се облякло в брилянтен скреж, но през нощта умряло.

Тогава монахът отишъл при негов събрат монах, за да сподели своето странно и печално преживяване.

– Аз също посадих дърво, – казал му другият монах, – виж как е разцъфтяло. Но дървото си поверих на неговия Творец, Бога. Създавайки го Той знае по-добре от мен, ограничения човек, какво му е потребно. Аз не поставих условия, не му определих пътя и не дефинирах средствата. Господ сам изпрати за него всичко необходимо. Аз така и го помолих: Изпрати бури, слънце, вятър, дъжд и студ за негова полза, както намериш за добре. Ти си го сътворил, Ти знаеш най-добре, от какво се нуждае то.