Личността на великия британски драматург Уилям Шекспир предизвиква голям интерес у изследователите. Какво ли не е преписвано на писателя, от хомосексуализма до скандален живот със съпругата му Анна.
Според скоро публикувани материали от изследванията на южноафрикански експерти, автора на „Хамлет“ се е увличал по марихуана и кокаин.
Южноафриканският антрополог Франсис Текери е намерил следи от канабис и кокаин върху различни приспособления за пушене намерени в старата градина в дома на Шекспир.
Представители на Института по еволюцията на човека в Йоханесбург вече са изпрати официално искане от страна на Църквата в Англия, за ексхумация на легендарния бард от Стратфорд на Ейвън, който е бил погребан в катедралата.
Изследователите планират да изучават останките и по този начин да се определи причината за смъртта на поета и да разберат дали Шекспир наистина е използвал наркотици.
Изявлението на Текери е разгневило и предизвикало недоверие сред почитателите на Шекспир по целия свят.
На надгробния паметник на Шекспир пише: „Приятелю, в името на Исус, не изкарвай праха погребан тук. Да бъде благословен този, който не докосне този гроб и да бъде проклет всеки, който обезпокои костите ми.“
Съвременните технологии могат да позволят на учените да изследват скелета на поета без да се докосват до него.

Някой жени изобщо не вярват на мъжете си и ги подозират в изневяра на всяка крача. Холандски учени са установили причината за това явление.

Учените провели експеримент, при който изучавали кръвта при жените. Оказало се, че за за това са виновни хормоните. В кръвта на ревнивите жени било повишено нивото на тестостерона.

При експеримента едната група от жени получила тестостерон, а другата плацебо. Жените от първата група проявили силно недоверие в мъжете си.

Експертите обясняват това с факта, че тестостерона потиска дейността на окситоцина., който увеличава либидото и доверчивостта на нежния пол.

В основата на този вежливо и безобидно действие лежат страх и подозрителност. В древността човек е бил изправен пред много опасности от хора и животни. Било трудно да се довериш на всеки. Желаещите да се предпазят от внезапно нападение, започнали да се въоръжават, първо с тояги, а по-късно и с мечове.
Срещата с непознат предизвиквала подозрение, защото нито един от двамата не знаел какви са намеренията на другия. Съществували няколко начина на реагиране: да се обърне и да избяга, без да дочака резултата от срещата; да остава на място и да бъде готов за бой; хванали се за оръжията минават един покрай друг; за да се избегне борбата можели да станат и приятели.
Последното може да се случи, когато срещащите са убедени в мирните намерения на другия. За целта те сваляли оръжието от себе си и показвали празна длан.
Така ръкостискането се появили не вследствие на симпатия, а на недоверие.
Оттук и традицията да се подава дясната ръка, защото с нея се държало оръжието.