Ставри имаше откровение:
– Господ три пъти ще ти извести за предстоящата смърт.
Той се зарадва на това и започна да живее доставяйки си множество удоволствия, без да мисли за смъртта.
Минаха много години. Краката му отслабнаха. Гърбът му се приведе. И след всичко това той можеше да се придвижва само с патерици.
Малко след това загуби зрение, а после и слуха си.
Изгърбен, сляп и глух, той продължаваше да живее толкова безгрижно и безумно, както и от отнапред.
Един ден му се яви ангелът на смъртта, за да го отведе от този свят.
– О, Господи, ти обеща, че ще ме предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде внезапно, – извика недоволно Ставри.
– Как внезапно? – каза ангелът на смъртта. – Нима Господ не ти извести , че съм вече наблизо?
– Не, – възмутено реагира Ставри, – абсолютно нищо не ми е казал.
– Виж, – каза ангелът на смъртта, – Той те изгърби и лиши колените ти от стабилност, след което ти започна да ходиш с патерица. След това пак ти напомни за мен, като сложи пръста Си в очите ти и зрението ти се влоши. Накрая се докосна до ушите ти и ти загуби слуха си.
– Но аз мислех, …..
– Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговото откровение. Сега е време да дойдеш с мен.
Господ по един или друг начин предупреждава всички за наближаващата смърт, но много хора остават безразлични към тези предизвестия. Такива хора обикновено си казват:
– Има време, сега ще се забавлявам.
– Смъртта никого не подминава. Колкото повече живее човек, толкова тя е по-близо до него, – беше го предупредил приятелят му Пламен, когато Ставри се похвали с откровението, което имаше от Господа. – Смъртта взима млади и стари, готови и неподготвени, праведни и грешни.
– Това е страшно, – възкликна Ставри.
– От тук започва вечността, – продължи да разяснява на Пламен. – След смъртта се оттегляме към вечно блаженство, изпълнено с радост и веселие или непрестанно мъчение, където има само плач и „скърцане със зъби“.
– Това е страшно, – повтори Ставри, – но аз още не съм готов.
– Какво си правил до сега през целия си живот? – смъмри го Пламен. – Няма връщане назад. или ще царуваш с Христос и неговите светии, или ще страдаш вечно със сатана и падналите ангели.
„Ех да имах още малко време, – помисли си със съжаление Ставри“.
Но времето му бе изтекло между безотговорност, разхайтеност и незачитане на Бога.
Жалко, ….
Учител по рисуване, който работел в гимназията в град Ланджоу, провинция Гансу, Китай, 40 минути рисувал удивителна картина на дъската.
