Цял ден пътуваха. Такава им беше работата. Любомир беше снабдител, а Страхил беше застраховател. Двамата се срещнаха в едно малко село, където им се наложи да пренощуват, а на другия ден щяха да продължат работата си.
Любомир и Страхил дълго разговаряха и споделиха впечатленията за промените настъпила в района. Накрая сънят ги обори и те заспаха.
Нощта беше спокойна и затихнала. Само от време на време се чуваше лай на кучета и бръмченето на някоя закъсняла кола.
Изведнъж вик разтърси тишината:
– Селото гори!
Любомир бързо стана и започна да се облича. Той беше вече готов да се втурне на помощ, когато Страхил го спря:
– Не си губи времето напразно. И без това ще се намерят достатъчно хора да гасят пожара, та това е цяло село. И освен това, това нас не засяга, защо трябва да тичаш да им помагаш?
Любомир го изгледа недоумяващо:
– Всеки от нас може да попадне в подобна ситуация, защо да не им помогна?
И без повече да се разправя, отвори вратата и хукна навън, за да гаси пожара с другите.
Страхил неохотно се надигна от леглото, облече се и бавно последва Любомир.
– Поне да видя какво става и без това няма да мога да заспя веднага, – измърмори той под носа си и продължи мудно по посока на виковете и пламъците, които разкъсваха нощния мрак.
Около една горяща къща плачеше жена, тя викаше отчаяно и протягаше ръце напред:
– Децата ми …. моля ви, спаси децата ми?!
Когато Любомир чу вопъла на скърбящата майка веднага се хвърли в дома, който вече беше целият обхванат в пламъци.
– Боже, този човек ще погине, – извика една възрастна жена, която уплашено гледаше буйния огън.
– Този е луд, – извика як мъж в работен комбинезон. – Какво ще открие в тези пламъци, а и покрива скоро ще се срути върху главата му.
Когато вече всички мислеха, че и Любомир е изгорял в къщата, той изскочи от вратата. В едната си ръка държеше пеленаче, а с другата бе гушнал около двегодишно момченце. Той подаде децата на майката и ѝ се усмихна.
Жената пое децата и просълзена започна да го благославя:
– Господ да те благослови и да те опази! Бог да осияе с лицето Си над тебе да ти покаже милост и да ти даде мир!
Които бяха наблизо се зарадваха и поздравиха Любомир и щастливата майка, а Страхил безучастно стоеше настрана и само наблюдаваше.
Той стана свидел на чудо, което го наведе на размисъл. Страхил имаше кораво сърце и не се трогваше от нищо, но тази нощ случилото се силно го докосна и разтърси.
Колко често стоим от страни и си казваме:
– И без нас ще се намерят хора, които да помогнат. Това нас не ни засяга.
Но по този начин хората продължават да гинат в огъня на пороците и греховете си и няма кой да ги спаси. Затова не стоте пасивни!
