При изследване на ДНК се установило, че всеки пети белорус отглежда не свое дете, а близнаците могат да бъдат и от различни бащи.
Всеки месец в Белорусия се провеждат около 150 подобни изследвания.
Резултати са често шокиращи за пожелали да ги направи.
Според заместник-началникът на Държавния на отдела по генетична експертиза към Държавния комитет за съдебни и криминални изследвания Николай Кузуба, тези експертизи унищожават доверието между съпрузите.
Във Великобритания са били „проведени“ 1,5 милиона изследвания при заможни семейства. Във всяко второ семейство едно от децата е от друг мъж.
За морал в тези случаи не бих говорила, но има и нещо хубаво в това, макар и чуждо това дете има „родители“, които се грижат за него, за разлика от изоставените, по един или друг повод, в сиропиталища деца.
Какво означава „мое“ или „чуждо“, това дете има нужда от любов, топлина и разбиране. То не е виновно и не трябва да плаща грешките на възрастните. В края на краищата, родител е този, който отгледа детето.

С развитието на Интернета, хората престанаха да си изпращат писма по пощата. И защо им е? Няколко реда в електронната поща и за секунди „нужното е направено“.
С развитие на пощенските услуги, хората все по-малко използват обикновената поща.
Интересното е, че след появата на пощите, хората искали да проверят до колко тя е стабилна и за целта изпращли невероятни неща по нея.
В САЩ Пощенската служба се е появила през 1913 г. Какво ли не изпращали хората по нея?
Джеси Боге и Глен Есте, от Охайо, пресметнали, че по-евтино ще им излезе да изпратят сина си на село при баба му като пратка, отколкото да му купят билет за влака. Те платили 15 цента за марките и го „застраховали“ за 50 долара.
Началникът на пощите, бързо прикрил такива възможносто за пратки, но хората продължавали да заобикалят тези правила, като например, изпращането на 14 килограмово дете при баба му. Тази мода приключила, след като стигнала своя връх през 1915 г. Така изпращането на деца по пощата било прекратено.
Но ето ви и още един интересен слуай.
Роб получил свободата си, като бил изпратен по пощата.
Това било най-голямото бягство от робство за времето си. В главата на Хенри Браун дошла гениална идея. Да се изпрати сам по пощата там, където не съществува робство.
На 29 март 1849 г. Браун взел дървен сандък и с помощта на приятелят си склададжия, 90-килограмовата пратка била изпратена във Филаделфия в дома на  аболиционистта  Джеймс Милер МакКим.
Беглецът толкова възхвалявал собственото си бягство, че през 1850 г. правителството приело Закон за избягалите роби. Много роби биха предпочели Браун да си държи устата затворена и да не разпространява историята си, така че и други да могат да направят същото.

Лев Толостой е писал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
Сега много двойки се развеждат. В семействата настъпват кризи по една или друга причина. Бащи говорят на синовете си: „Докато си жив, не се жени“.
Ясно е, че любовта в нашия век трябва много да се пази.
Традиционните семейства се строят на някои от следните принципи: двамата са длъжни един към друг, подчинен и началник, …. с други думи семейството се разглежда като вид работа.
В семейство, където любовта е израз на дадена работа, нещата се развиват лошо.. Например в взаимоотношения началник подчинен, желанието е да се стои по-далече от началника. Обвиненията и оправданията са безкрайни, от там идват и множеството скандали в семейството. Живот пълнен с изпълнения на чужди желания е безрадостен.
Днес много семейства живеят на принципа: всеки е началник и сам на себе си подчинен. Всеки живее според желанията си. Така се поражда егоизма и отчуждението.
Истинското семейство трябва да се опира на приятелството, там няма началник и подчинен. Приятелите не лъжат и не изменят на другарите си
Семейството трябва да бъде от тип любов – дружба. В такова семейство няма кавги, изневери и лъжи. Любовта разте и с годините се засилва.

Къщата се намираше близо до гората.
В едно прекрасно и напълно обикновено утро Дина тръгна на работа, но на пътеката намери замръзнала катеричка.
Защо го направи и тя не знаеше, но взе животното и като мислеше, че е умряло, хвърли го в дома си.
„Все за нещо ще стане“ – помисли си тя…..
И тръгна на работа. Синът й беше на училище, а мъжа й в този ден щеше да се завърне от командировка.
След час началникът надникна в отдела и казва на Дина:
– Мъжът ти позвъни по телефона и ме попита нещо странно: „Наред ли е жена ми?  Да сте забелязали нещо странно у нея?“ И пожела веднага да се прибереш в къщи.
Оказа се, че катеричката съвсем не е била мъртва, а само замръзнала.
Когато животното се постоплило, решило, че този дом е негов и може да прави каквото си иска. Хапнало от палачинките оставени на масата, а останалите ги разхвърляло наоколо.
Когато вратата на дома се отворил, катеричката се скрила.
Представете състоянието на влезлия мъж, който отсъствал четири дни от дома си, а на масата заварил бележка от жена си: „Скъпи , това е за теб“.
В случая е ставало въпрос за палачинките оставени в чинията на масата, но мъжът от къде да знае това?

След войната в близост до Воркут изграждали нова мина. В групата работили двама християни. В неделя те отказали да работят, след което жестоко били бити.
Новият началник на лагера решил да ги довърши.
Веднъж в неделя, когато тези двама християни отново отказали да работят, между охраната имало вместо две шест овчарски кучета, които не били хранени.
Началникът на лагера заповядал на християните да излязат от строя. Всички затворници затаили дъх, те добре знаели какво означава това.
Пред строя излязъл старец, а зад него младеж. Извели ги и ги накарали да вървят към тундрата. След тях пуснали гладните кучета.
Когато дочули, че ги догонват освирепели кучета те се обърнали с лице към тях. Прибрали ръцете си за молитва пред гърдите и насочили лице към небето.
Всеки знаел, че кучетата след минути ще настигнат християните и ще ги разкъсат. Много от затворниците закрили  с ръце очите си.
Но какво е това? Гладните кучета стигнали до християните, отскочили в страни от тях и започнали да ги обикалят в кръг. Злият лай преминал в радостно ръмжене. Кучетата пълзели около християните и започнали да лижат краката им.
Едва сега след като било прекратено злобното лаене на кучетата всички чули, че двамата мъже пеели.
Затворници и част от охраната започнали да се кръстят и да плачат. Началникът на лагера бил навел глава и като че ли се затворил в себе си.
Накрая кучетата били извикани, а на християните било заповядано да се върнат в строя.
Един от присъстващите очевидци по-късно разказвал:
– В този момент, аз разбрах, че има сила, която може да надвие всяка друга сила. През тези дни много от затворниците приеха Господа, в това число бях и аз.
Всички са безсилни там, където Бог изявява Своята сила.