При манипулация на наночастици от злато, американски изследователи направил случайно откритие. Те забелязали, че златото променя цвета си, когато го докоснат. Колкото повече въздействали върху златото, толкова повече то променяло цвета си.
Наблюдавайки структурата на златни наночастици, учени от Университета в Калифорния, забелязали изменението на цвята от тъмно синьо до лилаво, а след това и до червено.
Сензори направени от златни наночастици могат да променят цвета си, когато са под натиск. Те могат да се добавят в боя или да се нанесат върху полимерна лента, която мени цвета си при разтягане или пресоване.
Интересното е това, че когато се съединят наночастиците на златото показва един цвят. При механично напрежение се увеличава разстоянието между частиците и се променя цвета. Колкото по-голяма сила се използва, толкова цвета клони към червено.
Резултатът е видим веднага, много е удобен за изображенията на реклами от картон.
Технологията може да се прилага широко.
Изследователите отбелязват, че ниската концентрация на злато в продукта го прави лесен за комерсиализиране като нов продукт.
Въпреки това, учените обмислят използването на сребро вместо злато. Тъй като среброто е по-евтино и дава по-широк цветов спектър, поради поглъщане на повече светлина от наночастици. Работата в тази посока е вече в ход.

Защо подписването на Санстефанския мирен договор се смята за толкова важен в българската история? Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – обединението на България, разкъсана след Берлинския договор или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява независимостта на България?
Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
Той постави началото на онази Трета България, намираща се между Европа и Азия, там където се преплитат интересите на великите сили.
Българите не са знаели, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително и зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството е насочено против Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
Още от самото начало временният договор с турците  е полезна тактическа стъпка. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към  българския народ, като защитник на неговите интереси. По този начин Русия запазва репутацията си на покровител. Предстоящото унищожение на Санстефанския мирен договор става под натиска на западните ни съперници, което ще увреди тяхното влияние на Балканите и  ще увеличи руския авторитет.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало. На този ден бе направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни чада на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си просто така.

За Голямата награда на Швеция през 1978 г. конструктори подготвили кола   Brabham BT46C.
Тя получила прозвището „прахосмукачка“, за това, че отзад й бил прикачен голям вентилатор, засмукващ въздуха под колата. По този начин  се намалявало налягането и се увеличавала силата й.
Самите конструктори заявили на организаторите, че вентилаторът е необходим за охлаждане на двигателя.
Ники Лауд успял да изпревари  всички, а след състезанието признал, че не е постигал толкова лесно победа до сега.
Под натиска на другите отбори, тази кола и други с подобна конструкция, били забранени и не можели да участват в следващите състезания.

На скейтборд човек може да се придвижва много бързо, при това не е нужно да го подбутва с крака.
Студентът Джо Карабета е измислил как да осъвършенства скейборда си. Той е разработил устройство, което може лесно да бъде прикрепен към почти всеки борд. То е снабдено с  електромотор, който върти колелата на скейтборда, което позволява да се развие висока скорост.
За разлика от други подобни изобретения, новото устройство е компактно и не се нуждае от модернизация на дъската.
Джо не харесва използването на различни ръчки за управление, за това устройството е снабдено с датчик за налягане, който се управлява чрез лек натиск на краката.
За момента скейбордът може да достигне скорост 32 км/ч. Продължителността на движение е няколко километра.

Преди няколко години, учени от Калифорнийския университет в Бъркли са създали изкуствена кожа, която благодарение на намиращата се в нея електрониката усеща натиск.

Тя представлява силициева пластинка, покрита със тънък слой пластмаса, на които са нанесени полупроводници. В крайния етап на производството пластинката се отделя, остава тънка лента и разположените на нея детайли.

Сега учените са успели да направят така, че при докосване кожата да свети. Това е така, защото всяка проба е с резолюция 16×16 пиксела. От друга страна, всеки пиксел, който се състои от транзистор, светодиод и датчик за налягане, свети на това място, където става контакта с кожата.

Освен това силата на светене зависи от силата на натиска.

Ако по-рано учените са искали да използват своето изобретение в роботиката и направата на протези, сега те планират да създадат устройство, което ще следи промените на налягането и пулса.