Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Един добре познат мит е историята на прочутата фреска, която краси тавана на Сикстинската капела, която е рисувана от художника Микеланджело, легнал по гръб, защото само по този начин той е бил в състояние да създаде необходимия наклон на ъглите.
Този известен проект е направен по по поръчка на папа Юлий II.
Първоначално Микеланджело не горял от желание да се хване за тази работа. Той бил по-скоро скулптор, а не художник.
Още от самото начало той се сблъскал с редица проблеми единият, от които бил да намери идеална позиция на тялото си. Въпреки слуховете, че той е рисувал купола лежейки на гръб, не е вярно, но не е и толкова далече от истината.
През повечето време той е бил изправен на крака, а врата му бил изкривен под изключително неудобен ъгъл.
Работата продължила доста дълго. Цели четири години, което неминуемо оказало влияние на здравето му.

Строителна фирма Snøhetta в сътрудничество с норвежкия Центъра за изследване за създаване на сгради с нулеви емисии, са построили дом произвеждащ близо три пъти повече енергия, отколкото е необходимо за неговата поддръжка.
Къщата с отрицателна консумация на енергия получава енергия от малка слънчева „плантация“, инсталирана на наклонената повърхност на сградата.
19-градусовият наклон бе избран за увеличаване на ефективността на събирането на слънчева енергия, която се превръща в електрическа и се съхранява за отопление на сградта и водата. За да се подобри ефективността на отоплението, дизайнерите са разположили няколко допълнителни прозорци в сградата, които подобряват осветлението и отоплението.
Смята се, че дома с отрицателно потребление на енергията трябва да произвежда 19 200 кВт / ч електроенергия годишно, от които ще използва само 7,272 кВт / ч. Допълнителна енергия може да бъде пренасочена в общата мрежа или да се използва за зареждане на електрически автомобили.

Тази модерна къща се намира във Виенската гора, в зоната за отдих на север от столицата. Лекият наклон ви позволява да получите добър изглед към хълмистия терен на гората.
Архитектурното решение напълно използва наклонения релеф. Живеещите в дома имат достъп до градината от всяко ниво.
Дома се характеризира с преплетени тераси и тревни площи. В него са разположени спални и хол.
Галерията на втория етаж започва с малка градинка на междината тераса, която „се разстила“ и преминава в огромен използваем покрив.

Група от учени от Технологичния институт в Чиба са разработили ново инвалидно кресло, което може да се изкачва по стълбите.
Устройството е снабдено със сензори определящи препядствията. Всичко, което е нужно е да се даде направление на движението с джойстика, стола сам ще се повдигне по стълбите.
Модел автоматично разпознава вида на повърхността и е в състояние да се адаптират към него чрез регулиране на наклона на седалката. Седалката може лесно да се провре дори в тесни пространства.
Експертите уточняват, че устройството, а само концепция, все още има много да се направи за да влезе в производство.