Много мощни генератори на негативно излъчване, истинско психотронно оръжие са телевизорите. От екраните им на потоци се лее кръв, жестокост, насилие, пошлост, страст, еротика. Това разяжда живота на хората, които се подават на такава обработка. И това се проявява в материалния ни свят политика, икономика, начин на живот.
Защо живеем така мрачно? Защо рисуваме бъдещето си под влияние на ужаса, раздразнението, ненавистта и злобата? Не виждате ли? Не усещате ли, че тези чудовища слизат от екрана в живота ни.
Какво да правим тогава?
Какво да гледаме, какво да четем или слушаме, никой на никого не може да каже. Всеки човек е свободен сам да решава и избира. Но дали това, че ни е позволено всичко се компенсира от мъдростта и съвестта ни? Едва ли. Понякога, това което ни изглежда добро, не опровергава очакванията ни. И вместо добро причиняваме зло. Например, прощаваме на човек безнаказано престъплението извършено от него, а той не осъзнал вината си продължава да го върши. Баланс между прошка и наказание трябва да има.
Ако се ръководим от максимата да не причиняваме някому зло, макар да се чувстваме свободни да направим обратното, ще компенсира донякъде негативното в нас.

Началникът на полицията от Ню Джърси Рис Фуентес се движел с полицейски автомобил, на който нямало отличителен белег, че колата е такава. Бил спрян от полицай за превишена скорост. На място, където скоростта била ограничена до 65 мили, той се движел с 75 мили в час.
Патрулът, който го разпознал и знаел, че Фуентес повече от 20 години служи в полицията, отказал да напише акта за глоба. Все пак пред него стояло длъжностно лице.
Въпреки всичко Рис настоял да бъде глобен. Сумата не била малка – 160 долара.
Днес повечето хора с власт се възползват от служебното си положение и не обръщат внимание на червения сигнал на съвестта. А това понякога води до корупция, мошеничества и накрая до престъпления от по-сериозен характер.
Не знам какво ще кажат полицейските органи в България, но се радвам, че има поне един полицай и то на ръководна длъжност, който не се срамува да признае грешката си и е готов да понесе съответното наказание.

В живота често се оплакваме за неразбираеми и неразкрити неща. Искаме всичко веднага да ни стане ясно, но някой неща, като на пук доста дълго запазват тайната си. А ето и една история, която може да ви накара да се замислите и да разберете, че нищо безнаказано не остава така.
В един английски град прокарвали водопровод през гробищата. Работниците без да искат изкопали някакви кости и един череп. От там минал стар човек. Приближавайки към разринатото гробище, което било на една възрастна дама, починала преди десетина години, стареца забелязал, че черепа шава леко и изведнъж от него изскочила мишка.
Стареца се уплашил, но въпреки всичко протегнал ръка и повдигнал черепа със смайване, където видял забита топлийка. Това му се сторило доста подозрително. Спомнил си за внезапната смърт на въпросната дама  и как бързо я наследил младия й племенник. Разсъжденията му по случая го навели на мисълта да посети полицията.
Там разказал за находката и подозренията си. Полицай веднага навестил племенника. Показал му топлийката и го попитал дали е виждал тази вещ по-рано.
Младият човек се разтреперил и пребледнял, когато дошъл на себе си признал всичко. Веднъж, когато леля му спала той забил тази топлийка в главата й, за да завладее по-скоро имението й. Тайната, макар и след десет години,  била разкрита.
Това, което искаме да скрием от другите, рано или късно ще се открие и ще стане известно на всички. Ако дадено нещо остане като загадка за хората, то изключителната проницателност на надарените с мъдрост и „така стеклите се обстоятелства“, помагат  за нейното разкриване.
Днес много хора се спотайват и смятат така да им се размине за всяка лъжа, мошеничество и кражба. Но идва ден, когато всяко престъпление ще бъде наказано. Не се съмнявайте в това, колкото и невероятно да ви изглежда.