През 1992 г. в Москва в чест на Деня на славянската писменост и култура е издигнат паметник на Кирил и Методий, на които традиционно се приписва създаването на кирилицата.
Надписът на пиедестала е на старославянски и гласи:
„Святым равноапостольным первоучителям славянским Мефодию и Кириллу. Благодарная Россия“.
По- късно лингвисти са открили в този надпис пет грешки. Две от които са само в думата „Россия“.
По време и след Първата световна война Великобритания връчила на роднините на всички загинали паметен медальон с надпис: „Той умря за чест и свобода“. Народът го нарекъл „пени на мъртвеца“.
На него била изобразена жена олицетворяваща Британия заедно с един друг символ на страната – лъвът.
Два делфина отстрани символизирали морската мощ на държавата, а вторият лъв отдолу разкъсва германския орел.
Уникалността на тази награда е в това, че на всеки от над един милион сечени медальони било издълбано името и фамилията на конкретен човек. Освен това званието и длъжността на загиналия не се споменавали и не влияели на формата или размера на наградата.
По този начин се наблягала на равностойността на всяка жертва, за достигане на общата цел.
През 1968 г. Китай е бил посетен от министъра на външните работи на Пакистан, който подарил на Мао Цзедун кутия манго.
Мао я изпратил на своите работници, които били изпратени в Университета Цинхуа да усмирят вражда между двете фракции на хунвейбините. Работниците никога не били виждали манго по-рано и сметнали подаръкът на вожда за свещен.
По-късно плодовете били раздадени по фабриките, където се съхранявали без да се пипат. А в едно от предприятията, тъй като плода започнал да загнива, сварили манго в голямо количество вода и дали на всеки да опита от получената течност.
Я продължение на много години, в Китай царял култ към манго, здраво свързан с личността на Мао.
В магазините се продавали пластмасови копия на плодовете. На парадите го носили с гигантски надписи.
Изображението на манго присъствало на по-голямата част от битовите предмети и стоките за бита.
За кратките 69 години от основаването си държавата Израел се е превърнала в известен център на религиите, политиката и технологиите.
Но знаете ли, че в Израел процъфтява една от най-ярките гастрономически арени в света?
Разположена на кръстопътя на три континента, страната е усвоила кулинарното влияние на много държави и е добавила своя собствена интерпретация.
В самото сърце на Ерусалим се намира пазар, прекрасно място да се опитат уникални ястия, превърнали Израел е една от кулинарните столици на света.
Пазарът се нарича Шук Махане Йехуда, но местните го наричат просто хашук (הַשּׁוּק) – пазар. Той е пълен с разноцветни, изключително вкусни продукти.
На входа на пазара първото, с което ще се сблъскате е оглушителния шум. Продавачите се надпреварват помежду си, крещейки името на стоката си на иврит: тутим (תּוּתִים) – ягода, анавим (עֲנָבִים) – грозде, римоним (רִמּוֹנִים) – нар.
Позволете на носа ви да ви води и вървете след вкусната миризма на пресен хляб. Вие можете да прочетете следните надписи на пекарните: шифон (שִׁפּוֹן) – ръж, кусмин (כֻּסְמִין) – лимец, мала (מָלֵא) – пълнозърнесто брашно.
Терминус (Terminus) е един от първите богове, измислени от римляните. Той е бил свещен покровител на границите, т.е. на разположените на тях камъни и стълбове.
Тези камъни се наричали „термини“ – „условия“ и скръбта била за тези, които се осмелявали да ги изкопават и преместват.
Просто да вземеш и да умреш, разгневявайки Терминус, било щастлива съдба.
Надписите на граничните камъни гласят, че ако преместиш камъка от мястото му, те очаква тежка и тъжна орис, ще умреш последен от семейството си.
Т.е.първо ще погребеш внуците си, децата си и т.н….