Супермаркетът бе пълен и хората се блъскаха, за да стигнат до касите. Елена бе напълнила количката и се запровира между хората, търсейки някоя по свободна каса или по-бързо работеща жена на касов апарат.

Един от служителите в магазина дори и помогна.

Нареди се и зачака. Имаше припряни хора, които едва се удържаха на едно място. Други спокойно разговаряха и споделяха какво са успели да вземат по-евтино. Трети мълчаха и търпеливо чакаха реда си.

Дойде и редът на Елена.

Когато видя сумата за плащане, забеляза един пакет в края на количката, който не бе минал през касата.

„Колко съм разсеяна, забравих, че в бързината грабнах едно скъпо парче месо, – каза си Елена. – Мога да си го прибера, без да го платя, щом не са го маркирали, каква вина имам. Никой не ме забеляза“.

Но нещата не приключиха до тук. Започна една вътрешна борба в нея.

„Как може, та ти си християнка. Това е кражба“.

„Глупости, нали касиерката не го е чукнала, къде е гледала, нали за това ѝ плащат“.

„Виж, колко много хора чакат, тя е уморена. Обслужва всички, дори е любезна с клиентите, за всеки намери добра дума“.

„Хайде, тръгвай, какво се ослушваш. Станалото, станало, взела си го и толкова. Голяма работа“.

Елена с бързи крачки приближи касата:

– Извинете, но тук сте пропуснали нещо.

Касиерката включи месото в сметката и Елена доплати.

Когато излезе от магазина тя почувства радост и мир в душа си. Сърцето и пееше: „Благодаря ти, Господи, че ме избави от примката на това изкушение“.

Животът е пълен с изкушения, но Бог ни дава сили да устоим.

Мина доста дълго време, преди Димо Спасов да се реши да отиде на дерматолог. Една подозрителна бенка, все попадаше пред очите му и започна да го тревожи сериозно.

Докторът го прегледа и каза:

– Да направим биопсия, но на друго място, не на рамото където е бенката ви.

Димо бе изненадан от предложението на лекаря.

„Все пак той е специалистът, – каза си Спасов, – учил е и е практикувал дълги години в тази област“.

След две изследвания се откри ранен стадий на злокачествен процес. Това въздейства доста травмиращо на Димо.

– Хубавото е, – каза лекарят, – че го открихме навреме, преди да се разпространи. Сега лесно ще бъде унищожен.

Димо дълго се бе молил тази бенката да изчезне сама.

„Но ако това беше станало, – помисли си Димо, – нямаше да отида на лекар, а проблема ми щеше да се задълбочи, а последствията щяха да бъдат много сериозни“.

Колко пъти всеки от нас се е молил трудностите да изчезнат и се отчайваме, когато това не стане. Дори лошото може да се превърне в добро, както в случая на Димо.

Ние сме благословени, Бог ни обича и се грижи за нас. Той ни предпазва от опасности, които ние не подозираме.

„Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според неговото намерение.

Облаци наречени „Morning Glory“ често са съпроводени от вихрушки, изменение на посоката на вятъра, а така също и резките скокове на налягането.

Подобни облаци могат да се наблюдават от септември до средата на януари на север в Австралия. Навярно появата им е свързана с мястото, където се наблюдават.

Те представляват особени дълги бели облаци тръби, имащи диаметър 1-2 км. Дължината им е хиляди километра и се движат със скоростта на бърз велосипедист.. Тези облаци  обикновено се разполагат на височина 100-200 метра.

В света има много разкошни плажове. Всички те обещават райски отдих, но там можем да бъдем застрашени от различни опасности, като акули, медузи, опасни течения и дори местните жители.

Един от плажовете, от които е по-добре да стоим настрана е Плайя Сиполите.

Ще се изненадате, когато разберете, че това е едно красиво място, наречено „плажа на мъртъвците“.

Причината за тава страшно име са огромните вълни и опасни течения, погубили не малко хора.

През последните години броят на произшествията е намалял драстично, защото там дежурят голям екип от висококвалифицирани спасители.

Дерек Хоя е 23 годишен жител на Лондон. Той събира милостиня на улицата и по този начин си докарва по 400 долара ежедневно.

– Това е твърде тежък труд, – признава Дерек. – На първо място трябва да притежаваш забележителни актьорски способности, за да предизвикаш в тях жалост и да ги накараш да отворят портмонетата си.

До сега на текущата сметка на Дерек в една от лондонските банки има 15 хиляди долара.

В редките часове на почивка той се показва в най-скъпите магазини. Работната му дреха трябва да произведе впечатление на „бедност, съхраняваща човешкото достойнство“.

„Аз не се страхувам да работя, но гладувам и замръзвам. Моля помогнете ми“.
Това е плакатът, който Дерек смята за най-ефектния.