За петнадесет години Ина изживя един щастлив брак, но се случи нещо ужасно. Съпругът ѝ, нейният любим, бе ударен от кола и почина.

Тази загуба я караше да се чувства, сякаш и тя е умряла с него. Но децата, две момчета на 10 и 6 години, я караха все още да диша и да се движи.

Скоро след погребението Ина видя убиеца на съпруга си. Той дойде при нея и ѝ каза:

– Не ме разбирайте погрешно, но в тази ситуация аз не съм виновен. Вашият мъж изскочи на пътя съвсем непредвидено.

В този момент Ина го ненавиждаше.

„Колко е елегантен, в скъп костюм, – помисли си Ина, – а говори толкова много …. Нима не разбира, че сега най-важното е, че той е жив, ……а съпругът ми го няма“.

Ина го изгони, а след него захвърли пачката банкноти, които той се бе опитал да ѝ даде.

Скоро съдът оправда Георги, но не и Ина.

Мъжът поради угризения на съвестта се стремеше да помогне на осиротялото семейство. Носеше пари, продукти и играчки. Искаше да заглади злото, което бе причинил.

Ина дълго време отказваше да вземе, каквото и да е от него. Но парите … започнаха да не ѝ достигат, а децата така се радваха на подаръците му. И Ина се предаде, сякаш бе загубила чувствителността си. Болката се смени с безразличие.

„Правете каквото искате, аз умрях със съпруга си …,“- мислеше си Ина.

Постепенно Георги не само носеше нещо в това семейство, но започна да се застоява с децата и играеше с тях. Те тичаха радостно към вратата щом чуеха характерният му начин на звънене.

– Ох, Асене, Асене, – говореше вдовицата на мъртвия си съпруг, – ако можеше да видиш колко бързо твоите синове те предадоха!

А когато Ина сама го предаде, не можеше да каже, защо го е направила. Тя вече с нетърпение очакваше Георги, с много по-голямо от това на децата. И това много я плашеше.

Започна да си внушава:

– Той е враг! Георги е убиец!

Но веднъж след поредното внушение, спря след думата „убиец“, разплака се и промълви:

– Но аз го обичам!

Георги също обичаше Ина. Вече цяла година те бяха заедно. Той и предложи брак, но тя все още не се решаваше. Всеки път, когато бе в прегръдките му, се чувстваше, сякаш убива отново и отново Асен.

Но най-много се страхуваше от едно:

– Ако един ден децата узнаят, кой е Георги, дали ще ми простят?

Преди изобретяването на електронните компютри в САЩ, работниците занимаващи се с ръчна калкулация на аритметични сложни задачи наричали изчисляващи таблиците на стрелбата.

Много жени работели на компютрите. Те станали още повече във военно време.

Доста от тях по-късно успешно се преквалифицирали в програмисти.

Така сред шестте водещи програмисти на  ENIAC, първият електронен компютър с общо предназначение, не е имало нито един мъж.

Боби Лийч е първият мъж, преодолял Ниагарския водопад в бъчва.

По време на лекционна обиколка в Нова Зеландия си наранил крака, като се подхлъзнал на бананова кора.

Възникнало отравяне на кръвта, започнала гангрена.

Отрязали крака му, но независимо от това Лийч умрял два месеца по-късно на 28 април 1926 г.

Интелектуалното устройство „умен дом“ само позвънило в полицията, когато двойката  в дома жестоко се карали.

Мъжът заплашвал жената с пистолет. Една от фразите била интерпретирана от устройството като команда да позвъни на 911.

Едуардо Барос викнал на  жената под дулото на пистолета:

– Ти си извикала шерифа?

А „умен дом“ приело тази реплика като команда.

Диспечерите чули по телефона кавгата, проследили част от скандала и изпратили екип, за да предотврати нежелателните последици.

В резултат на това Барос бил арестуван с обвинение за нападение и заплаха с огнестрелно оръжие.

Жената била ранена, но „умен дом“ спасил живота ѝ, тъй като крайната цел на мъжа била да я убие.

В дома имало и дете. Така грешно възприета фраза, довела до обаждане в полицията и спасяване на два живота.

Веднъж в един провинциален театър Росини слушал доста лоша опера от  един малко известен музикант.

На едно място той се засмял и извадил нотен лист от джоба си, след което бързо записал няколко ноти.

– Какво си записахте маестро? – попитал го седящият до него мъж.

– Записах тази ария. Мотивът ѝ е прекрасен. За тази опера е твърде хубав. Мисля, че това мога да представя на милите дами, – Росини лукаво намигнал на малките ноти на листа, – те са по-подходяща среда….