Мъж и жена много искали да възпитат сина си правилно. Преди да го набият му казвали:
– Сине, ние те обичаме и за това те наказваме.
Когато момчето пораснало,се родило момиченце. Естествено, родителите отделяли повече време на бебето. За да не се чувства синът отхвърлен и ненужен, майката един ден му казала:
– Сине, нали знаеш, че много те обичаме?
Синът спокойно казал:
– Да, знам.
Майката неудовлетворена от въпроса и чувствайки, че нещо не е наред попитала:
– А ти знаеш ли какво е любов?
Синът се почесал по главата и уверено отговорил:
– Това е, когато ме наказвате…… На мен не ми харесва, когато така ме обичате!

Много ѝ провървя в живота. Мъж красавец, грижовен и във всичко добър. От пет години вече бяха женени, а не можеха да се наситят един на друг. Такъв мъж знае как да угоди на една жена.

Тази неделя изобщо не излязоха от леглото. Нямаха в момента нищо друго за ядене освен един останал от вчера крем. Поомазаха се, но сладкото не щеше да влиза в гърлото им.

Изведнъж той скочи и каза:

– Мила, нима това е храна? Бих предпочел пържени картофи с месо и домати, допълнени от гърдите ти за закуска.

Тя разбираше мъжа си от половин дума и бързо приготви това, което той искаше.

Продължиха да пируват в леглото. Той омете всичко от чинията. Навсякъде беше напръскано с доматен сок, а малка част от него се стичаше от устата на мъжа. Награби пърженото телешко, обилно го напои с кетчуп и почти го нагълта…

На вратата се позвъни. Той надяна панталоните си и отиде да види кой е. Тя гневно изропта и си помисли: „Навярно е пак съседката. Тази нахална жена…
Събира клюки и ги разпространява, в това се състои целият ѝ живот. Двама мъже избягаха от нея…“

Тя наостри слух да чуе какво става на вратата. Да, не беше се излъгала, леля Ваня беше. „Старата вещица пак е надушила нещо!“ – засмя се тя.

– Свърши ми солта, бихте ли ми услужили с малко? – гласът беше мазен, а навярно се опитваше да погледне и вътре. – А къде е твоята? Какво прави? ….. Какво дъфчеш?…. Явно сте позабогатели! Я, виж какъв залък си налапал?!

Младият мъж невъзмутимо отвърна:

– От моята жена си похапвам. Да знаеш колко е вкусна само! Ела да видиш бурканите в коридора. От нея си направих яхния.

Жената избяга на стълбите и започна да крещи:

– Хора! Тук има канибал! – тя прегракна, но започна още по-силно да крещи, – Хванете го, той яде… – задъхвайки се тя не можеше да довърши фразата.

Съседите излязоха навън. Хванаха младия човек и го вързаха.
Съпругата му навлече в бързината един халат и надникна от вратата, за да види какво става. Мъжът ѝ бе целия омазан с кетчуп, сякаш беше облян в кръв.
Някой от живеещите се уплаши сериозно и побърза да се обади в полицията.

Когато двама униформени дойдоха и разбраха какво се е случило, едва се въздържаха да не се разсмеят. На леля Ваня ѝ стана обидно. Как могат да се шегуват така с нея, та тя е възрастна жена?! За това накара полицаите да
отворят всичките буркани със свинското в коридора, като упорито настояваше:

– Ами ако е заклал някой друг човек и го е консервирал в буркани?

Дълго време съседите избягваха младия мъж по стълбите. А той, когато ядеше месо в къщи все се шегува:

– Мила, не мога да те доям, мога ли да те поделя с леля Ваня?

Една жена отишла при един мъдрец и му казала:

– Ти ни събра с мъжа ми, сега ни разведи.

– Защо, какво се е случило? – попитал мъдрецът.

– Всички мъже се прибират навреме в домовете си, а моя все закъснява. Казва, че му се налагало да остане до  по-късно. Не искам да живея с мъж, който има такъв недостатък.

– Добре, – казал мъдрецът, – ще ви разведа, но при едно условие. Искам да  ми изпечеш питка, но всички продукти, които използваш ще вземеш от съседите си, като им обясниш причината.

Жената се прибрала и веднага се заела с питката. Отишла при една от съседките си и я помолила за кана с вода.

– Че у вас водата да не е свършила? – изумена я попитала съседката.

Жената й разказалаза причината поради, която поискала вода от нея. Другата я погледнала и започнала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – и продължила да разказва нерадостната си съдба.

Жената отишла при друга съседка и й поискала сол. И тази жена й се оплакала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – След което следвало поредното оплакване.

Така жената обиколила махалата, събрала продуктите за питката и се наслушала на оплакванията на другите жени.

Запретнала ръкави и омесила обещаното на мъдреца. На другата сутрин отишла при него, дала му хляба и казала:

– Със здраве да си я изядеш,  но не ме развеждай с мъжа ми.

– Защо така? Какво се е случило? – изненадано попитал мъдрецът.

– Събрах продуктите, както ме научи. Всяка жена, при която отидох ми се оплака от мъжа си. Оказа се, че моят е най-добрият.

– Учителю, – казал един скоро постъпил ученик, – кога хората ще станат щастливи?

– Само тогава, когато се научат да използват пороците си в полза на другите, – казал побелелият мъж.

– Но как може да се постигне това? – недоумявал ученикът.

– Те трябва да трупат богатството не за да се обогатяват, а да го дадат на другите, които нямат. Трябва да добиват власт не заради самата нея, а за да помагат на хората. Нека се предават на сладострастията си, но не за удоволствие, а да създадат потомство и да се грижат за него, – казал мъдрецът.

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….