Живеещите в Австралия паяци гладиатори, както и други паяци, плетат мрежи. Начинът им на лов с нея става по по различен начин от този на гладиаторите.

Те изграждат мрежа във вид на малък квадрат с много еластични нишки. А след това се оглеждат за насекомото жертва, като държат квадрата между двата предни крака.

Когато жертвата се окаже на подходящо място, паякът гладиатор ловко я хвърля върху жертвата си.

На програмист подарили Библия. Той прочел оттук оттам по нещо и се готвел вече да я върне, когато се взрял внимателно в текста.

– Не знаех, че учениците на Исус са били програмисти, – изненадан казал програмиста.

– Какви програмисти? – стъписал се човекът, който му дал Библията.

– „И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него …..“ – програмиста прочел текста, който му бе направил силно впечатление.

Когато видим снимка на някое питие в интернет, ние се замисляме: Дали е толкова вкусно, колкото изглежда?

След много опити, учените открили начин за изпращане на външния вид и вкуса на лимонадата чрез мрежата.

Група учени използвали сензори, определящи цвета и киселинността, за да получат характеристиките на напитката. След това чрез интернет ги изпращали на специална чаша с вода, където светодиодите възпроизвеждат цвета на напитката, а електродите нивото на киселинност, за да симулират усещане в устата.

Резултатът не бил идентичен с оригиналния вкус на напитката, главно поради липса на обичайната миризма и недостатъчна киселинност, но все пак близък до него.

Трябва да се отбележи, че лимонадата е перфектна напитка за такива проучвания, защото лесно може да се имитира.

По-нататъшните планове на учените са доста амбициозни. Те искат да изобретят „коктейл“, който може да възпроизведе мириса и вкуса на всяка напитка.

Към Сократ се обърнал един негов ученик:

– Намислил съм да се женя. Какво ще ме посъветвате?

Философът отговорил:

– Погледни, не желае ли риба, която е попаднала в мрежата, да бъде на свобода, а когато е на свобода се стреми към мрежата. Както и да постъпиш, все едно по-късно ще съжалява.

Новата разработка на учени от Калифорнийския университет в Сан Диего ще помогне да се получат по-ясни визуални изображения с висока резолюция, без да се налага да се използват външни камери.

Екипът е използвал силициеви нанопроводи, които се имплантират в ретината и имитират работата на фоторецепторните клетки.

Когато светлината попада върху тях, те генерират ток и го предават на очния нерв. В този случай, проводниците са толкова тънки, че от тях може да се изтъче мрежа с плътност близо до тази на ретината.

Втората отличителна особеност на новата система е уникалния елемент за безжично захранване, който дистанционно предава енергията на имплантанта чрез индукция.