Новата разработка на учени от Калифорнийския университет в Сан Диего ще помогне да се получат по-ясни визуални изображения с висока резолюция, без да се налага да се използват външни камери.

Екипът е използвал силициеви нанопроводи, които се имплантират в ретината и имитират работата на фоторецепторните клетки.

Когато светлината попада върху тях, те генерират ток и го предават на очния нерв. В този случай, проводниците са толкова тънки, че от тях може да се изтъче мрежа с плътност близо до тази на ретината.

Втората отличителна особеност на новата система е уникалния елемент за безжично захранване, който дистанционно предава енергията на имплантанта чрез индукция.

Механизмът на това влияние е разнообразен и зависи от много фактори. Той може да се използва за различни практични цели.

Магнитното поле е разновидност на материята. То осъществява връзка между електрическите заредени частици.

Известно е, че тъканите на организма са диамагнити, т.е. под влияние на магнитно поле не се намагнитват. Но много от елементите на тъканта, като вода и елементи на кръвта, в магнитно поле могат да имат магнитни свойства.

Физическата същност на действието на магнитното поле върху организма на човека се заключава в това, че то оказва влияние на движещите се в тялото електрически заредени частици. Като по този начин въздейства на физико-химичните и биохимични процеси. Основното биологично действие на магнитното поле се смята ръководенето на електродвижеща сила в кръвта и лимфата.

Според закона на магнитната индукция в тези среди, като в добри проводници, възникват слаби токове, които променат хода на метаболитните процеси. Освен това, се предполага, че магнитното поле влияе на кристалната структура на водата, протеините, полипептидите и други съединения.

Квант енергия от магнитно поле въздейства на клетъчни и вътреклетъчните структури чрез промяна на обменните процеси в клетките и пропускливостта на клетъчната мембрана.

За разлика от смога, който виждаме и чувстваме, човек не може непосредствено да усети електромагнитното поле. Затова е необходимо  да се снабди населението със съответстваща апаратура и предимно портативни уреди за индивидуално ползване.

Това бе голямо постижение на отдела и директорът с интерес очакваше да види реализирането му.   Пред него стоеше млад учен, висок, слаб със скулесто лице и умни очи. Сомов реши шеговито да поднесе резултатите от своя труд. Той винаги е обичал такъв род дървета.

– Хайде да видим колко бързо ще израсте тази красавица, – загадъчно се усмихна младия човек.

Директорът стана и с леко съмнение в гласа каза:

– Разбира се в навечерието на Новата година това е много подходящо, но колко време е необходимо, за да порасне такова дръвче?

Сомов поривисто се отправи към лабораторната маса. Извади с пинсета от полупрозрачно бурканче малко семенце и каза уверено:

– Не повече от  двадесет-двадесет и пет минути.

– Прекрасно… – недоверчиво промърмори директорът.

Младият учен, без да се обърне, започна да обяснява:

– Биотоковете се предават по индукция. Записът се възпроизвежда и сигнала постъпва в електродите. Хранителният разтвор дава всичко необходимо за растежа на дръвчето…..

Шумът на моторите отслабна, настъпи тишина. Лампичките угаснаха и приборите заработиха. Изведнъж директорът се вцепени. Пред погледът му започна да изправя ръст малка елхичка. Последва възторжен възглас:

– Невероятно!..Великолепно!… Това е цяло чудо!

Сомов смутено се усмихна.

– Каква карасива елхичка, – повтори няколко пъти като в унес директорът. – Просто нямам думи!

– А на мен ми е жал за нея, – едва доловимо прошепна женски глас.

На вратата стоеше Сара младши научен сатрудник, работеща към същата лаборатория. Тя бе привлекателна и стройна млада жена. Директорът сви рамене в недоумение:

– Защо?

Сара дойде и нежно докосна с върха на пръстите си крехкото създание:

– Те не е видяла как тъжно се губи залеза, как се усмихва утрото. Нейните клонки не са поели от медения мирис на юни. Тя не е опитвала наелектризирания буреносен въздух. Не е слушала песента на птиците, почиващи си върху нея. А къде са приятелките ѝ? Къде е родната зелена гора? Тя никога няма да усети необятната тайга…..

На расниците на Сара блеснаха сълзи. Мъжете навели глави, мълчаха. В лабораторията стана тихо.

А елхичката се радваше на яркия лъч на лазера, на обогатения въздух с въглероден двуокис. Радваше се на биотоковете и на хората…

Това, за което говореше Сара, за нея беше напълно непознато.