Трябва да бъдете тихи, за да чуете, когато Бог говори. Ако искате да чуете Божия глас, трябва да изключите телевизора или компютъра. Вие не можете да слушате Бога и телевизора или компютъра едновременно!

Възможно е Бог никога да не ви е говорел, защото постоянно сте неспокоен. Нещо непрекъснато се върти в ума ви. Бог се опитва да се включи към линията ви, но тя дава заето. Вие трябва да си запази време, когато да бъдете насаме с Бога.

В Библията се казва: „Застани та размисли върху чудесните Божии дела „.

Бог иска да прекарват време с вас. Той казва: „Спри се, успокой се, остани за малко поне сам, за да мога да говоря с теб“.

Струва си поне един ден от живота си да посветим на Бога. Били ли сте някога цял ден насаме с Бога?

Говорете с Бога в молитва. Нека Бог ви говори чрез Библията. Отпуснете се.
Прекарайте деня като казвате: „Господи, къде искаш да отидеш? Какво искаш да направя? “

Бог говори на хората, които отделят време да слушат, не само за един ден, а редовно. Това се нарича тихо време и това е, когато ние можем да имаме интимен разговор с Бога.

Урагани, наводнения, земетресения, катастрофи, … и много жертви. Изведнъж осъзнаваме колко крехък е човешкия живот.

На какво иска Бог да ни научи по време на тези ужасни трагедии? Признавам и аз не винаги разбирам това.

Но зная, че много хора в тези ситуации за първи път осъзнават пустотата в своя живот и се обръщат към Бога. Вследствие на всичко това милиони хора се събират на молитва.

В крайна сметка от това можем да извлечем един съществен урок: Бог е нашата надежда.

Във всеки момент живота ти може да се преобърне. Към кого ще се обърнеш тогава за помощ?

Повери живота си на Христос, защото само Той ни предлага „царство, което не се колебае“.

Очаквате ли отговор на молитвите си, когато се обърнете към Бог с нуждите и желанията си, които са основани на Неговото Слово? Вие знаете ли, че можете смело и уверено да отидете при Него и да очаквате отговор?

Библията казва:

„….в Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него“.

Когато действително знаем, че сме в Христос, няма повече нужди объркано молим Бога за това, което Той вече е обещал в Словото Си.

„Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.

Когато се молите бъдете абсолютно уверени в това, че Бог наистина ви слуша, защото Той ви чува.

Нека това ви окуражи днес.

Миналата седмица започна еврейският месец елул – месецът на разкаянието. Милиони евреи по света се подготвят духовно за еврейския празник на Новата година Рош Хашана.

Според еврейската традиция, за да започне Новата година от нулата, човек трябва да се разкае за несправедливите дела, извършени през изминалата година. Как точно искат прошка?

Всичко започва с азбуката.

По време на еврейския месец елул много юдеи се събуждат, за да изрекат специални молитви, наречени Слихот, סליחות , което означава „прошка“.

По този начин те изразяват съжаление за всички грехове, извършени през изминалата година.

Молитвата включва списък на греховете и престъпленията, записани по азбучен ред: алеф, бет, гимел т.н., за да се помнят по-лесно. Задачата на Слихот е да промени поведението на евреите през следващата година.

След като изброят греховете си по азбучен ред, те преминават към хваление на Господа – също по азбучен ред! Едно от най-известните песнопения на елул се нарича Адон хаСликхот (Господар на прошката).

В него се назовават ​​22 различни свойства на Бога от Алефа до Тав (А-Я).

Ето ви първата строфа:

אדון סליחות – א „произнася се: Адон хаслихот – „Господар на прошката
בוחן לבבות – ב „Бохен левавот – “Изпитващ сърцата“
גולה עמוקות – ג“Голе амукот – „Разкриващ дълбочините“
דובר צדקות – ד „Довеч цедакот – „Изричащ справедливости“

Когато се страхуваме и не можем да направим нищо, по-добре е да се помолим на Бога. Но нашият Господ очаква да види тези, които Го призовават, разбират ли в Кого вярват?

Ние се доверяваме на Бога от време на време, но настане ли някоя плачевна ситуация прибягваме до примитивните панически молитви и постъпваме като тези, които не Го познават.

Когато се паникьосваме и смятаме, че нашата ситуация е без изход, то ние ни най-малко се доверяваме на Бога и не разбираме, че той управлява всичко. Струвани се, че Бог е заспал и ние не виждаме нищо друго освен огромните вълни, които са готови да ни залеят.

„Маловерци“ с колко болка отеква в сърцата на учениците тази дума.

А знаете ли с колко радост е преизпълнено сърцето на Исус, когато му останем верни с непоколебима вяра, независимо от това, какво ни очаква?

Ако сме се научили да се покланяме на Бога и Му се доверяваме, изпитанията ще покажат, че и в най-тежкия миг нашето доверие в Христос няма да се пречупи.

Където има освещение, там има и мир в Бога. Пълното единство с Бога е единство, което ще ни направи не толкова непорочни в неговите очи, колкото ще Му донесе истинска радост.