При фермера дошла една крава и казала:
– Скъпи, спопанино! Навярно си забелязал, че пасищата са далече от селото. Пътя е каменист, а аз съвсем не съм млада. Докато отида на пазбището, всичките копита ме болят. Като се върна вечер в плевнята пак ме болят. Сутрин като си помисля за предстоящия път, даже не ми се става.
– Ти не искаш да ходиш на пасбището?
– Искам, разбира се. Виж, ти имаш камион и трактор с ремарке. Ще бъдеш ли така любезен да ме извозиш до пасището.
„Какво нахалство!“ – помислил си собственикът и избухнал:
– Ти какво, животно такова?! Полудяла ли си? Аз те храня и поя, не за да се радваш на безмисления си живот, а за да те доя. Да я закарам до пасището, утре и телевизор ще ми поискаш. Запечатай си го в съзнанието, ако краката ти престанат да те носат, ще престана и да те храня. Не се опитвай отново да дойде при мен с такива искания. Върви на пасището, а вечер се връщай с пълно виме. Ако една крава не дава достатъчно мляко, се изпраща в кланицата!
Кравата си тръгнала, но от този ден тя не искала повече да живее. Тя си мислела, че стопанина се грижи за нея, защото я обича. Винаги се е радвала вечер, когато се е връщала с пълно виме, защото е виждала, че стопанинът ѝ се радва. Сега, когато усещала, че вимето ѝ се пълни с мляко, изгубвала желание да пасе. От ден на ден тя все повече и повече отслабвала, давала по-малко мляко и всичко свършило така, както ѝ предсказал хазайна.
Протестът на кравата не останал без последствие за собственика ѝ. Той станал по-хитър. Когато при него дошла крава с подобна молба, той ѝ казал:
– Мила краво, ти навярно знаеш, че ще продам твоето мляко на пазара, за да купя храна за теб през зимата? Ако те возя до пасището, ще се увеличат моите разходи. Млякото ти ще стане по-скъпо, а другите ще продават млякото си на по-низки цени. Твоето мляко никой няма да купи и аз няма да мога да ти купя храна за зимата. Навярно не искаш да стане това?
– А на теб нужни ли са ти скъпата кола и тази голяма къща? – попитала кравта.
– Това трудно можеш да разбереш, но без него не може. Другите фермери имат още повече коли и къщи. Аз се сравнявам с тях. Не живея в плевня и не не се прехранвам чрез извозване на боклук. Можем да икономисваме, но не това, което засяга моя престиж. Ако дойдат по-добри времена, аз ще похарча и повече за теб. Ето на плевнята трябва скоро да ѝ правя нов покрив.
И тази крава си тръгнала без нищо от него, но не изгубила волята си да живее. Пасяла трева със същия апетит, както и преди.

Тя роди отново и донесе новороденото у дома. От време на време излизаше, буташе количката, разхождайки децата, а ръцете и скута ѝ бяха винаги заети.

Живота ѝ по това време беше само допир. По цял ден вземаше чинии или съдове, които трябваше да измие и прибере. Ръцете ѝ нежно докосваха главите на децата хлъзгави от шампоана във ваната. С много любов галеше лицата им и почистваше акото по задничетата им. Смело вдигаше тежкото мокро пране…..

Понякога присядаше за десетина минути, докато децата си играеха. А когато някое от тях паднеше, изчистваше калта, почистваше раната, а на ожуленото място лепваше пластир. Обърсваше мократа буза, по която още се стичаха малки сълзици, връзваше развързалата се връзка на обувката и нежно притискаше към себе си малкото телце, което успокоено от допира ѝ, спираше да хлипа.

Когато той се прибираше от работа след дългите часове работа, тя докосваше буйните му кичури коса, едва наболата брадичка и грапавите му изморени ръце. Наблюдаваше го как вдига високо децата над главата си, как грубото му лице се отърква о нежните им личица и издаваше радостен вик и писък заедно с малките, като съпровождаше всичко това с пляскане на ръцете си.

Ако не беше много изтощен от работа, той я докосваше. В този свят на допира, подвижното пространство между двамата се затваряше в ласка, водеща до привичното освобождение.

Всички около нея я ближеха, дъвчеха, целуваха, дърпаха и разсипваха върху нея какво ли не: сок, мляко, урина, мръсна вода, ……

Тя не спираше да мие и пере цели планини от дрехи. Сменяше чаршафите и лигавниците. Търкаше и бърше телата им.

Иска и се да бъде чиста, да ги почисти и тях, но в мига преди да събере сили, да изпере и измие всичко, веднага следва нова проява на „доброта“, която я потопяваше отново…..

Ето ви три рецепти за приготвяне на смес заменяща майонезата. Опитайте, може да ви се харесат дори повече от самата майонеза.
1. „Чеснова“
За целта са ви необходими: 0,5 чаши кисело мляко; 0,5 чаши сметана; 1 скилидка чесън; 1 супена лъжица ситно нарязан копър; сол, смлян червен и черен пипер на вкус.
Чесънът се нарязва на ситно и се добавя солта. Разбърква се докато сместа добие пастообразен вид. Млякото и сметаната се разбъркват, продължавайки бъркането се прибавя чесновата паста, копарът, червеният и черен пипер.
2. „Зехтинова“
Нужни са ви: 4 супени ​​лъжици зехтин; 1 чаена лъжица горчица; 1 чаена лъжица захар; 2 супени лъжици лимонов сок; сол и смлян бял пипер на вкус.
Всички продукти внимателно се разбъркват.
3. “ Островкусна“
Необходими са ви следните продукти: 100 грама оцет 3 %-тов; 100 г растително масло; 3 скилидки чесън; сол, смлян червен и черен пипер  на вкус.
Чесънът се нарязва на дребно и се смесва с другите продукти.

Корнфлейкс идва от англ. corn flakes или cornflakes: „corn“ – зърнено-житно растение или царевица, „flake“ — люспа. Това е хранителен продукт, който се произвежда от царевични зърна и е първият индустриален продукт от зърнено-житни растения за закуска, който се появи на пазара.
Ето как било открито това необикновено ястие.
Кит Келлог помагал на своя брат, лекар  в санаториума Battle Creek, да приготвя на пациентите съответните диети.
Веднъж те приготвяли поредното ястие от царевично брашно, но временно трябвало да заминат на някъде. Когато се завърнали, забелязали, че тестото е станало неизползваемо за готвене, но все пак решили да приготвят храна от него.
Тестото било превтасало и станало на парченца люспи. Отчаяни, братята решили да изпържат люспите.
Това, което се получило надминало очакванията им. Люспите се изпълнили с въздух и станали хрупкави. Това ястие станало хит сред пациентите.
Днес корнфлейкс се приготвя от сварени царевични зърна, които се изтеглят на люспи, сушат се и се пекат. Този хранителен продукт се консумира най-често за закуска с мляко или плодови сокове. Корнфлейксът е много богат на въглехидрати.

Какво ли не излиза в ефир. Показателно за това е историята, която искам да ви разкажа.

– Здравейте, това радиото ли е?
– Да…
– И сега всички ме слушат?
– Да, вие сте в ефир.
– И в магазините , и на пазара?
– Да, и в магазините, и на пазара.
– Добре …. Мони, не купувай мляко, баба вече го е купила!

По ефир какви ли не „щуротии“ слушаме, поне веднъж да се свърши нещо полезно….