Един младеж бил истински геймър. По цял ден играел на разни игри.

Неговата приятелка била постоянно изнервена от това и един ден го изоставила.

След около месец двамата се срещнали случайно и си поговорили.

И изведнъж се оказало, че младежът даже не знаел, че са се разделили.

Момичето изпаднало в шок.

Хубаво е да блуждаеш и да се скиташ във виртуалния свят, но да не знаеш какво става край теб, особено ако това лично те засяга, това вече е прекалено ….

Страшен нещо се случило в едно малко село в Боливия. Двама младежи откраднали мотоциклет от съселянин, който заловил крадците. Той не ги закарал в полицията, а сам ги осъдил.

Крадците били заведени в джунглата и здраво били вързани до огромен мравуняк.

Мравките хапели младежите болезнено, но не смъртоносно. Боливийските мравки заради  много болезнените ухапвания ги наричат огнените мравки.

Едно ухапване от мравка е равносилно на силно изгаряне, а с какво трябва да се сравни усещането, когато служиш за обяд на цял мравуняк.

Хора от селото отишли да видят как се чувстват младежите. Удивително, но момчетата били живи, но много изплашени и отслабнали от нетърпимите болки.

Тогава собственикът на мотоциклетът поискал от семействата на крадците откуп за 4 хиляди долара. Това е много голяма сума за Боливия. Тя 4 пъти превишава  средния годишния доход на боливиец.

Родствениците, за да спасят своето безотговорно потомство, успели да съберат исканата сума и младежите били освободени от мравешкия плен.

После двамата крадци били закарани в болницата. Единият попаднал в реанимацията, а другият получил остра бъбречна недостатъчност. Лекарите са казали, че живота на младежите не е застрашен.

Навярно тези млади хора за цял живот ще запомнят тази кражба и настигналото ги възмездие.

Един младеж попитал учителя си:

– Благородният човек мрази ли някого?

– Да, мрази. Той мрази тези, които клюкарства за другите, изпитва ненавист към тези, които се смята за смели и не зачитат никакви правила, презира хора пълни с решителност, но същевременно са опърничави.

След това учителят попитал младежа:

– А ти мразиш ли някого?

– Ненавиждам тези, които живеят с ума на друг, смятат непокорността за смелост, а доносничеството възприемат като проявление на прямота.

Иван Петров се дипломира и го изпратиха на работа в реанимацията.

Един пролетен ден докараха момче, жертва на несподелена любов. Особено през пролетта болницата се пълни с такива идиоти. Какво да се прави хормоните бушуват ….

Този младеж се бе опитал да се отрови, но не напълно. Промиха му стомаха и го сложиха да лежи. А той през цялото време крещеше:

– Не мога да живея без нея, ще се убия.

За това го бяха вързали с ремъци за кревата. Поръчаха на Петров да вземе момчето от реанимацията и да го докара до стаята му.

Иван бута леглото по коридора, а младежът не може да се успокои и непрекъснато крещи. На Петров му писна и каза:

– Що не искаш да живееш, стани донор на органи. Това е безвредно и ще принесе на някого полза.

Изведнъж младежът се умълча. Стигнаха асансьора. Тук имаше две възможности нагоре към стаята му или надолу към моргата.

Един от санитарите попита:

– Надолу или нагоре?

А Петров най-сериозно каза:

– В моргата.

Момчето на леглото пребледня и започна да мърмори за лекари убийци. Когато стигнаха на долния етаж младежът започна да крещи:

– Спасете ме! Помогнете ми! Искат да ме убият!
Всички виждат, че момчето не е на себе си. Ето ръцете и краката му са завързани с ремъци за кревата, за това никой не му обръща внимание.

Някой се опита да го успокои:

– Изобщо не боли. Потърпи малко. Раз и готово ….

Момчето разбра, че това е някаква световна конспирация. Той си припомни всичките филми, където изрязват органите на хората, а после човек  изглежда изтощен, умствената му дейност спада, …..

Когато стигнаха до стаята, на младежа му стана страшно да гледа. Лежи пребледнял покорен на съдбата ….

Повече това момче не направи опит за самоубийство.

Това се случило през 1992 г. в Москва. Времената били смътни и несигурни.

Двама млади братя в Христа след урок в Библейското училище, били под впечатление от урока, който чули. Сърцата им горели за Господа.

Влезнали двамата в един тесен асансьор, а с тях се качил и един младеж на 17 години.

Двамата в един глас се обърнали към младежа:

– А ти умит ли си от кръвта на Агнето?

Младежът паднал на колене от страх и извикал:

– Момчета, моля ви не ме убивайте!

Двамата едва го успокоили ……