През 1806 г. в английски бар се скарали двама джентълмена Хъмфри Ховърт и граф Баримор. За следващата сутрин те си обявили дуел.
На дуела Ховърт се явил напълно гол. Събралата се публика била шокирана.
Преди Хъмфри е работел като военен хирург и знаел, че смъртта не идва от куршумите, а от създалата се инфекция породена от парче плат от облеклото.
Графът не искал да влезе в историята като човек, който е убил гол мъж в дуел.
Съперниците разрешили разногласията си с мир.

Целият си съзнателен живот човек прекарва с убеждението, че освен отбранителната война всяка друга война дори когато е победоносна, е по-лоша от най-лошия мир.
Земя, спечелена с меч, остава за дълго време спорна. Такава земя ражда неспокойствие и раздори. Една селска мера, отвоювана с блага дума, носи повече добро, отколкото цяла област, завоювана с цената на хиляди жертви и с потоци от кръв.
Но в основата на всичко лежи страхът от войната. Война между съседи — от това няма по-лошо.
Ако ти победиш, ония ще са готови да обърнат положението при първия по-сгоден случай. Ако те победят, ти ще се готвиш да им върнеш, както подобава.
И това ще се повтаря безброй пъти, защото земята никога не се насища на кръв. а взаимното изтребление не изтрива, а умножава омразата.

Голяма кула се издигаше върху води от блестящи четириъгълни камъни. Тя се строеше от яки момците. Други десетки хиляди мъже донасяха камъни и ги даваха на шестимата момци. Те ги взимаха и строяха. Камъните се вграждаха в строежа, защото бяха подредени и се съгласуваха с другите отломки. Така се съчетаваха един с друг, че строежа сякаш бе изградена от един камък.
Някои от камъните хвърляха, други вграждаха в строежа, а трети отсичаха и захвърляха далеч от кулата. Едри камъни поставяха в кръг около кулата и не ги използуваха за строежа, защото бяха грапави, други имаха пукнатини, а трети бели и заоблени, не бяха подходящи за строежа.
Видях и други камъни, захвърлени далеч от кулата стигащи чак до пътя. Но не оставаха на пътя, а се изтъркулваха от пътя по едно нагорнище. Други бяха попаднали в огън и горяха, а трети падаха близо до вода, но не можеха да достигнат водата, макар че се стремяха да се напият и да отидат до нея.
Позната ли ти е тази кула? Защо тя се строи върху вода? Защото живот се е появил чрез водата и чрез водата ще продължи да съществува.
Кулата е била основана чрез Словото на Твореца и се управлява от невидимата  Му сила.
Когато завършат строежа на кулата, всички заедно ще се възрадват около нея и ще прославят Бога.
Камъните, подложени в основата на строежа, но не изсечени, приличат на хора , които са ходили в правдата и са се съобразявали със законите.
А онези, изхвърлените кои са?
Това са съгрешилите и искащите да се покаят. Затова не са изхвърлени далеч от кулата, понеже ще станат подходящи за строежа, ако се покаят.
Изсечените и захвърлените надалеч камъни са непоправимите.
А кои са пропукалите се?
Това са тези, които в сърцата си са настроени един срещу друг и нямат мир в себе си, но се преструват на мирни, именно това е тяхната пукнатина.  Повредените са тези, които поради грешките си са загубили пътя на правдата
А кои са белите и заоблените, които не се вграждат в строежа?
Това са тия, дето имат богатство от тоя век. Когато дойде изпитанието, заради своето богатство и заради работата си ще се отрекат от своя Господ.
Когато богатството, което ръководи душите им, бъде отсечено от тях, тогава ще станат подходящи за Бога. Заобленият камък, ако не бъде изсечен и не загуби някаква част от себе си, не може да стане четириъгълен. Така е и с богатите в тоя век: ако не бъде отсечено от тях богатството им, не ще могат да станат подходящи за Господа. Докато се стремиш към богатство, ще бъдеш неподходящ.
Другите камъни захвърлени далеч от кулата и паднали на пътя, търкалящите се от пътя по нагорнището, това са тези, които поради колебливостта си са се отклонили от верния път. Те си мислят, че ще могат да открият по-добър път, но се заблуждават и се измъчват, вървейки по нагорнището. Падналите в огън са тези, които са отстъпили накрая. В сърцата им изобщо няма покаяние поради собствените им стремежи към разпуснатост и безчестията, които са извършили. Другите камъни, падналите близо до води и неспособни да стигнат до нея са тези, които са чули истината, но щом в паметта им се настанила тя, те пак тръгват след нечестивите си желания.
Изведнъж видях седем жени, застанали в кръг около кулата.
Тази кула се носеше от тях. Чуй сега какъв е техният смисъл. Първата от тях, която я държи с ръцете си, се нарича Вяра. Чрез нея ще се спасят Божиите избраници. Другата, която е препасана и върви мъжествено, се нарича Въздържание. Тя е дъщеря на Вяра. Който я следва, ще бъде блажен в живота си, понеже ще се очисти от всички безчестия, вярвайки, че ако се очисти от всяко нечестиво желание, ще наследи живот вечен. Следващите са се родили последователно една от друга. Наричат се Безкористност, Знание, Незлобивост, Благочестие и Любов. Когато вършиш всичките дела ще можеш да се спасиш.
Каква сила притежава всяка от тях?
От Вяра се ражда Въздържание, от Въздържание – Безкористност, от Безкористност – Незлобивост, от Незлобивост – Благочестие, от Благочестие – Знание и от Знание – Любов. Техните дела са чисти, свети и божествени. Който им служи и успее да извършва техните дела, в огъня ще има прибежище.
Когато свърши строежът на кулата, ще настъпи краят. Но бързо ще се построи.
Внимавайте в идещия съд. Вие, имащите в излишък, погрижете се за бедните, докато кулата все още не е построена. Защото след като бъде завършена, ще искате да давате, но не ще имате къде. Вие, хвалещите се заради своето богатство, внимавайте лишените да не стенат, защото тяхното стенание се издига чак до Господа.

На крайбрежната улица духаше студен вятър. А от другата страна на реката се виждаха много бягащи хора….
Вероятно разгонват пак някой митинг. Отново политика! Кога хората ще разберат, че ги манипулират? Умело се използва чувството за принадлежност към „стадото“, вярата в човека, който ще промени обстоятелствата или утвърждаване на идеалите на демокрацията.
Демокрация! Самата дума е направена от своята противоположност. В устата на обвинителите се превръща почти в ругатня.
Ако проследим историята на човечеството, ще забележим как хубавите идеи се извращават до неузнаваемост. Как хипнозата на правилните думи ни карат да не забелязваме най-очевидната лъжа.
От всички страни смятани за демократични, може би Швейцария има само това право. Страната се управлява от федерален съвет състоящ се от седем човека. Всички важни решения се приемат само чрез всенароден референдум. А у нас? Народът е като глупак в ръцете на политиците.
А хората вярват……. Вярват, че от тях нещо зависи. След като се убедят в поредната измама, осъзнават се, „чешат се по главата“, търсят виновните и … всичко започва отначало.
Властта е най-страшния наркотик. Жаждата за власт не може да се утоли. И избраните президенти, министър председатели, кметове… разкъсват страната на късове.
Не вярваха, че това ще дойде, нали всички гласуваме за мир и благоденствие…

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?